автор: rumpel

Мокро е... Дъждовно е... И влажно...
Минало са слънчевите дни.
Някак си престана да е важно,
кой каквито сторил е вини.

Мокро е и влажно е... Дъждовно...
Някой пак отложи пролетта.
Спират се сезоните редовно
в струпаните в костите лета.

Влажно е... Дъждовно е... И мокро.
Ронят се листа кайсиев дреб.
Скътах в раклата онази рокля,
дето ми напомняше за теб.

Сгънах я дъждовно-поизпрана.
И едва ли пак ще облека
спомена, запазил като рана
допира на твоята ръка.