автор: roza1

От скърцане във сняг и преспи
със зъби изпочупени
от зимен студ и тишини зловещи,
обидени, прогизнали, ненужни
захвърлям си ботушите - окови смешни.
Ще търся топлина в смеха на лятото
в гнездата пролетни на птиците
в омаята на люлякови нощи
и в спомени - наздравици среднощни..
Тежат ботушите ми. Време е!
Раздяла ни застигна. И сбогуване.
Като любов, венчило не видяла
захвърлям си тъгата - преживяна.

Пролет е! И искам да съм цяла.

Ани Николова