ВОКЗАЛЬНЫЙ СИЛУЭТ, Марина Цветаева
Севастополь. Пасха, 1909
Нов превод
Не се познаваме и не държа,
и не робувам на илюзии звездни.
С лице такова и в най-тъмни бездни
за някои се намира светлина.
На тез, що жегнати са от съдбата,
са им необщителни лицата.
Не ви е разгадана същината
и робска няма да ви е душата!
С това лице не може да сте робът клет!
Тук липсва грешката случайна.
Аз знам, че за мнозина ще е тайна
тоз поглед и този тънък силует.
И на косите тежкия венец
наметнатия шал отваря
(би ви отивала китара)
и лицето бледно на светец.
Не ви познавам. Вероятно
любезен сте по задължение…
Да, фантазирам, без съмнение!
Дори с утопии се живей - понятно!
Денят е близо, вероятно,
когато ще узная всичко отрицателно…
Но да сгрешиш - така е обаятелно!
Но и да сбъркаш е така приятно!
Държейки шала с лекота,
там дето свирките пищят с тревога,
стояхте вие кат’ загадка строга.
Ще ви запомня аз – така.