автор: apostola

Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е ,Боже, живота ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.

Сухият хлебец е малка надежда
в дланите мръсни-немити до днес.
Всякоя вечер под мост се навежда...
Мисли за своята паднала чест.

Той е забравен от дните жестоки.
Те са за него и пепел, и прах.
Всички години са толкоз високи...
Ляга си вечер с предсмъртния страх.