Валиш- последен, неочакван дъжд в душата ми,
запълваш зейналите празнини от сушата,
която бавно и немилостиво й гризе земята,
в молитвите за дъжд единствен вслушан.
Не знаеш всяка капчица за жадния какво е.
Прониква, като светъл благослов се стича
по тялото, прозорци и врати разтворило
на клетките си за живот, и за обичане.
Размеква твърдостта ми този топъл дъжд,
нахлуват в тялото ми жадните му пръсти,
с нетърпеливостта на дълго чакал мъж,
оставил зад гърба войни и кръстове,
захвърлил мечове, коне и плащове,
в неистовата си потребност от земята -
ненапоявана, но мирна и очакваща
стопанина си - да я изоре до лятото.