автор: suleimo

Посветено на
на всички паднали героини в тази обречена битка

Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.

Та нашето момиче веднъж се докосна до социалните мрежи и отдаде сърцето си на първия, който започна да флиртува с нея. Милата, толкова наивна, без никакъв опит във виртуалния живот. Бяха от един и същи град. Виждаха се няколко пъти, секс естествено имаше. Той бързо охладня, явно мина на по-високо ниво. Калина обаче виеше като ранено животно. Толкова страдаше, изплака си очите.

Реши да пробва пак с флиртовете, но този път имаше стратегия, ще влага само страст, без грам чувства. Свалячи в нета - колкото искаш, даже и от чужбина. Отваряше по няколко прозореца във фейсбук. Питаше ги първо "Коя да бъда за тебе, мистър?". Искаше да разбере дали е подчинен или доминантен тип. Имаше доста развинтена фантазия и никакви сексуални задръжки. С лекота влизаше от роля в роля. Пишеше си с минимум трима едновременно. Така нямаше опасност отново да се влюби. Беше вече доста популярна и търсена. Ако се вадеха пари от тази дейност, доста щеше да забогатее.

Сутрин като станеше и пуснеше компютъра си, вече имаше наредени на опашка за нея. Всички искаха камерка, но тя си знаеше, че силата ú е в писането. Пред камера ставаше като риба на сухо. А и така успяваше да общува с повече от един наведнъж. Пристрастяваше се към това внимание. Мислеше си, че получава любов, а тези мъже просто грабеха от нея. И да е имало някой от тях, който е бил точно за нея, в тази навалица го е пропуснала. За нея те бяха само никове. Нито снимките им гледаше, нито се разхождаше по стените им. Беше съсредоточена да задоволява страсти.

Един ден компютърът ú се развали. В сервиза казаха една седмица минимум. Ами сега? Изгаряха я копнежи. Беше се пристрастила. Чувстваше се значима така. Нова доживотна измислица. Това бяха нейните мъже. Държеше ги в подчинение. Натискаше им бутончетата, играеше си с тях.

Когато ú върнаха компютъра, трепереше от вълнение. Очакваше да има съобщения от всички нейни виртуални любими. Но нямаше. Двама, трима бяха останали. Всички се бяха пренасочили към друга виртуална тигрица. Беше ги загубила.
Защо я болеше толкова много. Разкъсана, тя все още искаше да бъде тяхна.