автор: yotovava

Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
сънува вече стъпчиците тихи?

Без чик-чирик и веселата глъчка
светът ни изведнъж се стори тесен
и няма малчуган да яхне пръчка,
и няма кой да ни подхване песен.

След тях какво – пчелиците наред са,
Уж тази зима не била от лютите.
Ала къде жужукът поднебесен
заприда рано нишката на утрото?

И слепи ли сме или глухи, Боже,
та как не сме видели, нито чули,
че вече твоя стан не ни тревожи.
Като запрегнати коне под чулове

пръхтим и рием, зобаме си кротко.
И тъй си мисля, може би навярно
ред по ред събираш си от стоката
и ще положиш нов темел за рая.