Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 789
ХуЛитери: 2
Всичко: 791

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе знаехме...
раздел: Избрано поезия
автор: 4i40

Говорим си с човека.
Пием.
И песни пеем -за душата.
Той пътник бил.
Полека
изяждала го болестта зъбата.

Със него спорили сме.
Стръвно.
Обиждахме се без причина.
Не знаехме.
Не сме разбрали,
че ще го няма след година.

Докато трупаме,
пилеем,
обичаме или се мръщим,
не сварихме
да остареем.
Добрата смърт дошла на пръсти...

(На Марта със съчувствие)


Публикувано от BlackCat на 07.11.2004 @ 11:21:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   4i40

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 14


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 17:27:25 часа

добави твой текст
"Не знаехме..." | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Не знаехме...
от Merian на 07.11.2004 @ 11:29:37
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
.....благодаря ти за този стих чичо.....отговори и на моите мисли от няколко дни насам... по мой си личен повод....сполай ти!


Re: Не знаехме...
от Katerina* на 07.11.2004 @ 11:31:08
(Профил | Изпрати бележка)
ако знаем какво ще се случи с нас или тези които обичаме, може би ще бъдем по-добри, по-щедри, по-... или по-изплашени? не знам. ще ми се да не забравяме за Нея, особено когато безсмислено се караме с някого или когато безумно отказваме да простим...

хубав стих!


Re: Не знаехме...
от daik на 07.11.2004 @ 13:56:11
(Профил | Изпрати бележка) http://georgi.dininski.com/Poetry/index.htm
hubav stih


Re: Не знаехме...
от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 07.11.2004 @ 14:27:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1
Ти си го казал.
Не мога да добавя.

Поздрав!


Re: Не знаехме...
от roza1 на 07.11.2004 @ 14:51:35
(Профил | Изпрати бележка)
Никога не знаем...
Винаги ни изнендват лошите вести.


Re: Не знаехме...
от Casper на 08.11.2004 @ 16:39:04
(Профил | Изпрати бележка)
Нима е толкова трудно
да изживеем всеки миг
под слънцето с :-)))))))))))))))))))))))))))))


Re: Не знаехме...
от Ufff на 08.11.2004 @ 20:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Присъединявам се.
И аз благодаря за човешкия стих.


Re: Не знаехме...
от rainy на 08.11.2004 @ 21:06:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Когато прочетох този ти стих, на секундата асоциирах друг. Нормално, ще кажеш. Вероятно. Не знам... ти ще прецениш доколко е точна връзката. Пък и да не е, зраве. Това е написано от един поет за друг такъв. Сигурно си го чел. Не е важно. Важното е друго. Май... Прости, отвличам се. Ето всъщност това, което е по-ценното:

НА ДОБРОМИР

Казваше ми: “Пиша нова книга,
избери ми хубава хартия...”
Без дори окото ти да мигне,
си ме лъгал – като боргуджия.

И докато съм беснял и псувал
своята житейска нищета,
ти, подлецо, тайно си целувал
сладостните устни на смъртта.

Над България поляга тихо
непознат за никого сезон.
Няколко невероятни стиха
изпръхтяват като краден кон.

Тъпо ми е, някак непонятно...
В ТV-клуба – като крупие –
Набора Стоянчо акуратно
ми поднася трето питие.

Устните – напукани от жажда,
дланите – изгърбени в юмрук.
Нито водката ми се услажда,
нито ми се идва вече тук.

Сигурен съм, с някакъв светия
жулиш клечки горе цяла нощ.
Но на мене не минават тия,
нали помниш, че съм от Рогош.

Чувствам аз, че пада ми пердето
в тази дива, сива самота.
Чакай ме, ще дойда на небето
и ще ти вгорча дори смъртта.

Тодор Чонов

P.S. Клуба отдавна не съществува - в момента е стилно и скъпо заведение.Хората - също. Всичко тече, всичко се променя? Може би. Надявам се, не всичко...