По тебе стопих си
и двете очи,
и всяка сълза ми
във гърло горчи.
Сърцето се лута
по пътя към теб
и прави кръвта ми
на сол и на дреп.
Душата в гърдите
за тебе тъжи
и болна в хралупа
отдавна лежи.
Объркани мисли
към тебе летят-
объркани думи
към мене пълзят.
И време във дните
ми болка кове,
а мъжката същност
към теб ме зове.