Когато приключи прегледа, тя се върна в класната стая, където Амброас я огледа с нескрито притеснение.
Тя му се усмихна, за да го успокои. Цяла нощ докато бдеше над нея не спря да мисли за семейната й връзка с Макрби. Чувстваше се като ревнив глупак, който не вярва на приятелката си или по-скоро не вярваше в себе си. Беше му трудно да балансира между същността си и това, което искаше да бъде. Дали ангелите можеха да стават хора и дали Майката би му позволила да го стори? Той погледна към Дженифер, бе угрижена и не внимаваше в часа, какво ли я тревожеше.
- Нещо случило ли се е? – попита я той в междучасието.
- Фабиан не е добре! – призна тя, не искаше вече да крие каквото и да било от него. – Днес ще отида в двореца, за да го видя.
- Какво му е? – Амброас сложи ръка на рамото й.
- Не знам все още!
- За колко време ще си там?
- Седмица или две, колкото е необходимо!
- Разбирам, значи доста време няма да мога да те виждам. – той сведе тъжен поглед, тъкмо се бяха пооправили взаимоотношенията им и трябва да се разделят, беше несправедливо.
- Май да...
- Ей, вие двамата няма ли да обядвате? – попита един от съучениците им.
- Аз не. – отвърна Джен.
- О, хайде ела! Всички знаем, че не закусваш, а и нещо май си болна. Така ли мислиш да се лекуваш? – каза момчето.
- Нямам апетит, Кларк, но благодаря ти за притеснението.
- Трябва да се храниш! – настоя и Амброас, а след това се обърна към съученика си. – След малко идваме, запази ни места.
- Супер! Не се бавете много! – доволно се усмихна той и изчезна.
- Амброас, не съм гладна! – погледна го тя сърдито.
- Искаш да те нося до столовата ли? – заплаши той.
- Не!
- Тогава ела доброволно! Момчетата те поканиха да се присъединиш към тях, а ти мислиш да ги обидиш ли?! Освен това ще ти се разсърдя, ако не дойдеш!
- Ох, добре! – въздъхна момичето.
- Така ми харесваш! – той весело я прегърна и целуна. – Да тръгваме!
Момчетата бяха събрали две маси, за да бъдат всички заедно и само две места зееха празни. Всички се унесоха в жизнен разговор, дори Кларк и Джен поспориха за сегашния владетел и неговия наследник.
- Казвам ти наследникът няма да е Патрик! – категорично каза той. – Носят се слухове, че няма да доживее и Нова година! Твърдят, че държи като луд и дори на няколко пъти се опитал да се самоубие!
- Това е абсурдно! – възрази момичето и махна с ръка. – До преди три години той бе едно жизнерадостно и добродушно дете, което се по-зашеметяващо и от ангел. Глупавите слухове започнаха, защото родителите му решиха да го държат в двореца, тъй като имунната му система е слаба. Просто има завистливи и жадни за власт личности, които желаят да узурпират трона, подкопавайки авторитета на принца. Защо не попитате Макрби за състоянието на принца, те все пак са роднини и най-добре от всеки ще знаят за неговото състояние! – всички от масата я слушаха, гласът й бе пленителен и привлече вниманието на мнозина от околните маси. – Патрик не е луд и всеки, който съжителства с него би могъл да потвърди. Освен това как щяхте да се чувствате затворени три години между стените на двореца?! Нека не забравяме, че западните ни граници в момента са атакувани, а североизточната ни съседка замисля да започне война. В момента страната ни е в голяма опасност и някои особи си позволяват повече от допустимото, за да се доберат до власт и ако вие станете част от глупците, които им вярват, не мис е мисли за бъдещето на тази монархия!
- Изумителна! – възкликна Кларк, когато видя, че свършила. – Никога не съм предполагал, че ти можеш да говориш така! – всички бяха съгласни с него.
- Братле, уцелил си джакпота с това момиче! – изведнъж каза Борис, тупайки го по рамото и тогава ангелът разбра, че всички момчета от класа знаеха за връзката им.
- За какво говориш? – Джен се опита да звучи учудено.
- Хайде не се правете на ударени! – избухнаха всички. – От нас трудно се крият подобни новини!
- Спокойно, ще си мълчим! – увери ги Кларк от името на всички и темата на разговор бързо се промени.
Момчетата бяха приели Амброас за един от тях, а покрай него опознаха и Дженифер, която се оказа приятна компания. Сметнаха ги за добра двойка, която щяха да пазят от нападките на другите.
- Какво са се развикали тези?! – възмутено измърмори Патриша, посочвайки голямата група момчета.
- Забавляват се! – простичко вдигна рамене Рамон. – Напоследък всички са кисели!
- Това да не е цирк?! – продължи момичето.
- И най-кисела е тя! – Питер посочи приятелката си, която вече започваше да му лази по нервите. – Свалила само кило за миналия месец и сякаш е дошъл края на света.
- Май повече я притеснява Дженифер Влаомис, която... – опита да поясни Мария.
- Не ме сещай за тази! – изсъска манекенката. – Как искате да съм доволна като имам снимки след няколко дни! Трябва да съм в отлична форма!
- Фабиан още дълго ли ще отсъства? – обърна се Натали към Каин, оставяйки Патриша да си мрънка.
- Вероятно! – разсеяно каза той.
- Жалко, дано бързо се оправи, без него не е същото!
- По-добре, че не е тук! – намеси се Динри.
- Защо? – попита момичето и всички се съсредоточиха над отговора.
- Щеше да изпадне в ужас, ако види възлюбената си сега!
- Какво имаш предвид? – попита Каин и върна вилицата си в чинията.
- Нали харесва Дженифер.. – тя погледна към момичето и Каин едва се въздържа от коментар. – Днес дойде на преглед с нас, защото Кикова я накарала. Срази всички с шестте килограма разлика от последния месец! Излиза, че това момиче почти не се храни и твърди, че просто няма апетит. Лекарката май я накара да се прибере у дома за поне седмица, за да се оправи.
- Какво си се загрижила за тази? – възмути се за пореден път Патриша, изобщо не понасяше това момиче, не стига че Фабиан полудяваше по нея, а сега и останалите, точно, когато мислеше, че няма да чува името й.
- Ние сме Звездите... наше задължение е да се грижим за учениците в Академията! – строго й напомни Каин.
- Да, да! – та завъртя с досада очи. – Грижете се тогава за тази...
- Тя си има име, Йоринт! – изръмжа младежът и всички от масата го погледнаха втрещено, той използваше фамилиите на хората само в два случая, когато се обръщаше към някого с уважение и щом му бе ядосан, а в този случай първия вариант спокойно отпадаше. – Омръзна ми да слушам нечии злорадствания с цел избиване на комплекси! Ако толкова ти липсва нещо вземи иди на психолог, явно имаш сериозен проблем за нарцисизъм!
Никой не посмя да отговори и настана тягостна тишина. Не очакваха най-въздържаното и възпитано момче да избухне по такъв начин, макар Питер да бе вътрешно доволен, че някой успя да натрие носа на тази глезла.
- Той също изглежда изнервен и е отслабнал! – отбележи Мария, когато Каин стана от масата.
- Вероятно заради Фабиан! – предположи Питер.
- Такъв е още преди брат му да се влоши! – каза Натали, докато режеше месото в чинията си.
- Напоследък стават все някакви странни неща тук! – каза момчето. – Всички се държат странно и потайно, стават някакви инциденти и самата атмосфера е толкова тягостна.
- Има нещо такова! – кимна Динри.
- Отивам в клас. – оттегли се Рамон, искаше да избегне тази тема.
- И аз идвам! – каза Натали и го последва. – Чао!
- Чао! – отвърнаха вяло другите.
- Не мога само да разбера защо избухна за Влаомис? – измърмори Патриша, все още засегната от думите му.
- Защото ти прекали! – Питер размаха една клечка за зъби пред нея. – Тя все пак е приятелка на Фабиан. Каин приема обидата като накърняване на достойнството на брат му! Как искаш да реагира?
- Не мисля така! – промърмори Мария. – Но няма значение!... Отивам в клас да си преговоря урока.
- Ще дойдеш ли с мен до тоалетната преди това? – попита я момичето. – После ще отидем заедно в клас.
- Добре! – съгласи се Динри и двете излязоха от столовата.
Питер както обикновено оста последен. Хранеше се бавно, но преди Фабиан седеше при него, за да му прави компания. Сега него го нямаше и масата бе пуста. Огледа се наоколо в стола имаше още няколко човека, от които и Дженифер. Амброас я бе накарал да хапне и десерта преди да се върне в клас, а той отиде на преглед с останалите. Питер се съсредоточи върху нея. Въпреки че не бе нищо особено цялото училище знаеше името й и то благодарение на Патриша, която я направи своя мишена още на първи учебен ден, но така и не разбираше защо. Влаомис винаги се обличаше в черната униформа и лицето й бе скрито зад дълъг бритон. Определено можеше да остане незабелязана, ако не бе приятелката му. Все пак начина, по който тя поднасяше вилицата към устата си му се стори познат или поне така помисли, но не се сети от къде и отпрати тази мисъл.
Някой отвори вратата и студения вятър нахлу в залата. Когато Патрик погледна към Джен видя как тя прибира косата си на кока, който явно се бе разпаднал от студената вълна въздух. Видя чертите на лицето й по-ясно и погледите им се срещнаха. Тя бе красива. Сега Патрик може би разбираше яростта на Патриша. Тя завиждаше на тази чиста красота, която тя не можеше да достигне дори след хиляди диети, упражнения и грим. Това дете притежаваше нещо повече от просто красиви черти, самото й излъчване бе като на принцеса. „Фабиан не е глупак!” – засмя се на себе си младежът. Макар тя да изглеждаше видимо изтощена и болнава чертите й също му се сториха подобни на някого, но вместо да се сети от къде в главата му се появи отново досадата, с която гледаше на приятелката си, но не можеше да я разкара от живота си или поне не сега...
Дженифер усещаше погледа на Питер и това я изнерви, за това побърза да излезе. Тази учебна година взаимоотношенията й с хората започваха да се променят. Усещаше, че отново може да има приятели и да е щастлива, но дали майка й щеше да ги позволи, беше под въпрос. Амброас променяше нея и живота й.