Кога от този свят си тръгна
последно сбогом с мене си вземете.
Простете всичките обиди,
неизреченото- "Обичам ви!"
Камбатана на вечерта за последно ще забие,
по неизвестен път душата ще премине.
Страстите забравени дълго ще мълчат,
стъпките неми ще се скрият.
Но питам се, вместо „Сбогом“
не е ли по- добре „Довиждане“ до отвъд
сивата завеса на съня вековен.
Ще ви чакам, макар и в друго измерение
феерични, етерни мои братя и сестри.
Светът е многомерен- вярвам във това!