автор: apostola

Ти чу ли как вятъра бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.

Ти чу ли- под стряхата- капки
да падат надолу по гръб
и птици,сънували хапки,
да страдат в съня си от скръб?

Ти чу ли сърцето как бие,
затиснато в моята гръд
и мъката иска да скрие
от мисъл по твоята плът?

И чула-нечула, ела си!
Върни се отново при мен.
Прощавам ти, скъпа! Жена си.
Ела си със новия ден.