Тиге, тигре, с плам горящ
през горите на нощта;
чия е Вечната ръка,
създала страшния ти лик?
В кои далечни дълбини
горяха пламенни очи?!
Чии крила ги вдигнаха в небето,
и дръзко хвана ги чия ръка?
Чия е сръчност в рамена,
в сърцето ти изляла сила,
което с ритъма си вкочанило
страх-ръце и страх-крака?
Какъв е чук! Каква верига,
чия ли пещ ума изпече,
Наковалня, страх-юмрук,
да сграбчи ужаса понечи!
Когато копието на Съдбата
обля и Рая със сълзи,
Той беще ли от смях облян -
Създателят на агънца?
Тиге, тигре, с плам горящ
през горите на нощта;
чие е Вечното око,
съзряло страшния ти лик?
Уилям Блейк