автор: apostola

Със мислите-неукротимите,
със красотата и на римите,
ще те преследвам от "А" до "Я"
да те рисувам с пролетна боя.

Да те рисувам в белия си лист.
Да те въздигам в синята си вис
и с думи да опиша всичко в теб.
Да те завия със любовен креп.

През него да прозира твоя лик.
Ще нарисувам всеки хубав миг.
И грейнала във слънчеви лъчи,
да ти целувам сините очи.

Целувките да раждат и звезди,
и те да падат в твоите гърди.
Макар пазач и слънцето да е,
във теб ще грейне звездното небе.