автор: chocolate

В този ден това беше най-лошата ти идея -
да загърбим миналото и да се правим,
че нищо неподобаващо не е станало.
Че просто един мъж и една жена случайно са се запознали,
срещнали се в поредното си малко бягство от света на лицемерието и лъжата
и прекарали няколко приятни часа заедно, без останалите да знаят
или напук на това.

Това беше най-безжалостното ти желание -
да ме накараш да забравя едно от малкото стойностни неща,
на които отчаяно държах;
да подминавам с каменно лице натрапчивите ситуации,
в които съдбата ме вкарваше;
или когато спомените идваха непоканени,
взривяващи неспокойствията ми, полудели от крайности.

Това беше най-презряната ми слабост – да се предам.
Да захвърля ключа от стаята с тайните в пропастта,
останала след фалша на разделената ни на две свобода
и да прекрача отвъд, в дните изсивяли,
където болезнено ни няма...

Само не казвай, че и този път ще се измъкнем безнаказано.
И не признавай, че нещо е останало след нас
в дни неподходящи за това...