автор: alabam

На спомените сладката отрова
годините в душата ми наливат,
но продължавам със сърцето си да споря,
че май мечтите само не умират !

Щом още дишам - имам вяра,
а любовта и болката ми дават сила
да нося кръста си и да мечтая,
защото обичта ти ме е приютила !

И воден от усмивката ти нежна,
аз във съня ти тихичко надничам.
С нечути стъпки в него аз ще влезна
за да прошепна : "много те обичам" !