Това е стих за минал дъжд.
Такива дъждове се помнят.
Сънувам го в годината веднъж,
когато ми е монохромно.
Когато ми е страшното "без теб"
и от чадъри нямам нужда.
Сънувам го... И всичко е наред,
понеже после се събуждам.
Кафе, цигара и съм на крака.
Но любовта е антисиноптична.
И вече не вали така...
Вали. Но е различно.