автор: LeoBedrosian

Море да бях, да те прегърна,
солена ласка да ти дам.
Балкан да бях, да те притегля
да правим на върха вигвам.

Да бях аз слънце и твойто голо рамо
със зайче слънчево да прилаская.
Да бях аз вятър, със пролет
косите ти да роша
и да те омая.

А мъж съм аз
и стихове да пиша умея само
и да ти ги посвещавам.
По тебе да въздишам, да мечтая
за кратко да те зърна,
за да оцелявам.