автор: Valens

Пръстчетата на краката ѝ погалиха топлия ламинат, а очите погледнаха на света с десет сантиметра „по-земно“. Деловото сако прегърна облегалката на стола.
Премерено-късата пола се свлече нетърпеливо до него, а силиконовите чорапи се засуетиха бързайки след тях. Съблече се и грима, заедно с всички нахално-любопитни погледи полепнали по него, с престорените усмивки и ласкаво-любезни думи.
А Тя се усмихна. Усмихна се на себе си, на невинната чистота, която виждаше в огледалото, чистотата, която бе успяла да запази през годините и която бе нейното езерце сила, от което отпиваше при нужда, за да оцелее във „вълчия“ свят на бизнеса.
А Той чакаше търпеливо, седнал на дивана в хола, разтворил широко ръце на облегалката му, заслушан в разгорещения спор на двете чаши топло какао, които преди минути бе поставил на холовата масичка, на тема „Коя носи в себе си повече релаксиращ аромат“.
Тя, след банята, в халат и меки хавлиени чорапки седна до него върху прегънатия си в коляното ляв крак. Дясната му ръка инстинктивно приближи тупкащото ѝ сърчице по-близо до неговото, там където всъщност му бе мястото, а устните му докоснаха нейните в лека целувка. Главата ѝ се отпусна на гърдите му. Този вълшебен миг бе жадувала цял ден.
Той бавно разви една от тъмните къдрици на косата ѝ, подчини я за минута на желанието си да бъде в негова власт, изправена, блестяща, искаща и я пусна обратно да бъде себе си, а тя прошумулвайки между сестриците си-къдрици зае отново нейната си, спираловидна форма.
Пръстите му се плъзнаха по тънкото ѝ вратле, но Тя се отскубна кокетно, наведе се към масичката и отпи от топлото какао. Непредпочетената чаша въздъхна тъжно.
Той, усмихвайки ѝ се мило, мълчаливо наблюдаваше. Познаваше я. Щеше да се върне обратно в прегръдките му, да го целуне с още по-меки и топло-нежни устни и потъне за дълго в любимото какао на очите му.

12.12.2012г.