автор: thebigplucky

Аз само оттук минавам.
Имаш правото да го знаеш, а аз – да го кажа.
Много неща биха могли да станат и по друг начин -
знам някои от тях;
останалото – не е моя работа.
Може и всичко да потъне в забрава;
може и да не направим на тази случайна любов паметник -
само аз и ти ще знаем.
Предпочитам да остане топъл спомен за едно малко,
за миг пробягало покрай нас щастие -
за след това,
когато ще бъде същото, както преди мен и преди теб -
озъбена до скука нормалност.
Вината, както винаги ще е на двамата.
И после двамата бавно един на друг си прощаваме през разстоянията
и хладната сутрешна самота.
... Още един край...

Обичам те.
Знам, че го знаеш...
Това – малката ни тайна ли ще е?! Или нещо по-голямо?!
Тайните правят влюбените прекрасни.
Безкраен щастливец съм аз -
дал ми Господ очи – да не съм сляп за красотата;
дал ми Господ душа – за нея да страда;
дал ми желания – заради тях да не спя;
дал ми думи – да ти ги кажа...

А ще имаш ли сили с мен да се разделиш?
Усилие е всяка стъпка отиваща си,
... всичко в нашата връзка беше усилие.
Не всичко беше докрай премислено,
но беше красиво, до болка красиво -
всяка среща в нищото на дните,
всяка една открадната милост,
всяка усмивка,
всеки трепет, ласка потърсил и полека в нас утихнал...

Моли се за мен.
Никога няма да мога да изсвиря тази песен, нашата отново така -
ще е по друг начин,
неповторимото в нея – ще го няма –
както и докосването между нас.
Онзи залез, който преживяхме заедно,
обречен беше да потъне в забрава;
иначе... знаеш... не трябваше...
Щеше да е фатално, отчайващо...
И повече нямаше да има какво да се повтаря.