автор: kristi

Случва се всичко на малката улица –
любов да заплаче, смъртта да прескочи
до нощната кръчма. Случва се, случва се…
После да цопнат надеждите в локвите.
Сън - бракониер да отмъкне луната.
С фенери да светят клошари и кучета
да завият, усвоили си занаята –
трапери опашати, привикнали с риска;
песента на глухаря изпили до нота,
небето свалили – да не изтичат
в казана на изгрева топлите нощи.
Случва се даже непохватни бродяги
в жива вода да изкъпят мечтите си.
После бавно и светло, като на празник,
болката да удавят. А във очите им –
сякаш небета, превързани с мълнии –
дъжд да си вейне перчема над вятъра
и като волен бръснар да обръсне паветата,
а с мръсната пяна да напише заветите.