автор: apostola

Господи!
Умувам над един въпрос:
що човека
на земята бива гост?
Ражда се
веднаж и пак веднаж да мре.
Той е...той е
толкоз кратък, толкоз къс,
че не стига
хич за алчния ни хъс.

Ти обаче тъй добре си наредил
и нещата тъй добре си подредил.
Който преживее тоз живот добре
няма нужда той и друг да избере.

Който пък го преживее много зле,
той не заслужава нов да избере.
Всичко трябва да се свърши в тоз живот...
Прав си да не даваш,Баже, втори вот.

С други думи, пее ли или реве,
в края на живота всеки ще умре.