автор: erka

При всеки опит да те пренапиша,
подостряйки молива на нощта,
самоподобен падаш в нищото.
Изпълваш цялата му тишина,

повтаряш се в контура на графита
и някак сам в реалността се вписваш,
събрал в материя... безкрайността
и невъзможността си да я видиш.