автор: Solara

Ден нов – пак слънцето изгрява
Животът центробежно ни увлича
На място сякаш тъпчем двама,
при все че времето ми тича

Ден нов и светлина се сипва
Уж виждам, ала губят се детайлите
Дали на ъгъла стои момиче
Врабчетата поправят ли гнездото си

На тази улица деца играеха
рисуваха усмивки по паважа,
а днес топят се тебеширено
от дланите на две втечнени преспи

Ден нов – очакване за много хора
безлично стъпките повлича
Нирвана или нова недописаност
играейки си времето зарича