автор: sav11

Имаше една жена,
която будеше сутрин морето.
Аз приспивах за нея слънца,
за да бъде най-ярка в небето!

А душите ни бурно се сляха.
Една душа в двете тела.
И нашите мечти полетяха
със неземни любовни крила.

Всяка клетка в нас ни зове.
Всеки миг сами, е стенание.
Скоро всичко ще бъде добре.
Ще се сбъдне това предсказание.

Ти си тази прекрасна жена.
Но тогава тръгна в лабиринта.
И се блъскаш във всяка стена.
Търсиш пътя към мен и любовта.