автор: LeoBedrosian

Както си седях на сянка,
в миг не щеш ли иде Ганка.
Прави се, че ме не вижда,
кръшна си снага привежда.
А гърдите за милиони
плискат се - млеко в бидони.

Аз се правя на заспал,
с радост бих я ... целувáл
и се дървя кат хамал.
Даже лекичко похръквам
и в "съня" си го измъквам.

Блесна погледа на Гана,
приповдигна си фустана.
Плахо взе да се озърта
и на него се намърда.

С тая бърза офанзива
отбелязахме ú края
и на тая дълга зима.
Що е лято, все пред нас е!