автор: apostola

Потънах в нощ безсънна
и само заради жена.
А в стаята бездънна
наднича плачеща луна.

Цигарата ми свети-
едничка точка огнева.
Клепачите ми клети
тъгуват те за синева.

Луната се търкулна
и в стаята нахълта тя.
С тъгата себехулна
във чашата се тя разля.

Със мъката завряла
и зарад горната жена,
аз вдигнах чаша цяла...
Изпих и... тъжната луна.