автор: zaltia

Отдавна...само ти докосваш ме в мечтите,
но без теб любов, самотно тъжен е деня.
Тихо и вълшебно, вплиташ се във мислите,
споменът за теб, изгрява звездно във съня.

Колко много любов, изплакахме в сълзи,
за да срутим в пропаст, пътят между нас.
И тъгата тихичко, прелива в моите гърди,
мъката превръща в болка, парещата страст.