Дженифер се върна в стаята си уморена, но вместо да заспи тя седна да почете от дневника на Маргьорит, бе прекалено любопитна.
“26 декември, Прекарах Коледата в леглото и далеч от всички. Затворена съм между тези четири стени и не мога да мръдна никъде. Не мога да видя дори майка и татко, дано поне са харесали подаръците, които им изпратих...
Директор Трибат току що излезе от стаята. Държа се ужасно и ми се развика. Каза, че заради безразсъдното ми любопитство ще си патя много и той вече не може да ме спаси. Не знам какво иска да каже с това, но много ме е страх. Не искам да ме изключат от училище, няма да го позволя! Ще говоря с нашите да ме преместят другаде, ако нещо такова ме застрашава, за да не навреди на репутацията ми!
Джанет сега се върна в стаята и изглежда малко притеснена...”
Разказът за деня приключваше с тези думи, а на гърба на листа бе нарисувана черна фигура в буря от кръв. Следващия разказ бе с дата 28 декември:
“Болките в гърба ми не спират! Дори имам чувството, че се влошавам, въпреки че лекарят твърди, че всичко е наред. Не мога да спя и от кошмарите. Някакво същество иска все да ме убие, беше ужасно!Джанет също не спи и по цели нощи чете. Каза, че са кошмари, но не бива да се притеснявам, защото било нещо нормално. Как може да каже подобно нещо?! Раните ми сякаш са пълни с жар! Ужасно е, но ще опитам да поспя! Лека нощ, Принцесо!”
Дженифер също бе сънлива и много й се спеше, но любопитството й бе по-голямо, а й забеляза, че не й остава много до края на дневника. Тя искаше да разбере по-скоро какво се случваше около нея и се надяваше поне един от отговорите да е в тази тетрадка.
“29 декември, През нощта отново не можах да спя за това се зачетох в една от книгите на Джанет: Енциклопедия на митичните и магичните същества. В нея намерих много неща за ангелите, които тя каза, че са истина.”
Дженифер остави дневника настрана и отиде до рафтовете с книги, спомни си, че бе виждала книга с подобно заглавие, дори я бе извадила на бюрото преди време, за да я чете. Разлисти многобройните страници докато не намери необходимото.
- Ангелите са древни създания, които наподобяват хора от светлина с големи бели криле. Човечеството ги представя облечени в бели роби,с ореоли, същества, които помагат на безпомощните, - но Джен бе чела тези слова преди и ги прескочи. – Ангелите са преродени човешки души, които са достигнали по-високо ниво на развитие. След умирането на материята и разделянето на душата със спомените, тя бива “раждана” от Майката* като ангел или смъртен, за да продължи своя цикъл на развитие.
Майката е кълбо от светлина, което може да приеме различни форми, в нея се образува кубринлин – яйце, в което се сътворява ангелското тяло на душата и се “излюпва”. Новоизлюпеният ангел се развива изключително бързо и за две човешки години достига пълна физическа зрялост. Тя са разумна форма на живот и не са развили способността да обичат или мразят. Действията им се ръководят от разум, инстинкти и закони, създавани през вековете. За да могат тези същества да разберат хората и да им помагат, те притежават слъга, наречен поприкс, който е силно емоционален и съдържа ангелското сърце. Поприкс стоят постоянно в Обществото и предават информация на господаря си чрез телепатична връзка, когато той е далеч.
Обществото на ангелите се управлява от майката и Пророчеството – свещен бокал, който предсказва важни събития и помага на ангелите да открият Равновесието сред хората... – Дженифер затърси информация за него и намери няколко страници по-нататък. – Знак под формата на везна, който се появява върху тялото на човешко момиче на всеки петнадесет години. Тя трябва да бъде жертвана в навечерието на Нова година, за да бъдат затворени портите на Ада и да се запази равновесието между световете. Самото жертвоприношение не е известно, тъй като единствено момичето и нейният ангел закрилник научават тайната.
Дженифер потърси информация и за Ада и Рая, която разби всичките й представи до сега. Ада не бе “затвор за лошите”, а бунище за спомените, които се отделяха от тялото. Тези спомени бяха се обединили и превърнали в демони, желаещи да се върнат на земята. Ангелите запечатали портите, но било невъзможно да удържат напора и жертвали момиче на всеки петнадесет години. Сега Джен разбра напълно значението на Равновесието или поне така си мислеше. Порови се за още информация из книгата, а след това се върна към дневника на Маргьорит. Въпреки късния час тя бе решила да дочете написаното:
“30 декември, Джанет изглежда много нервна и почти не се храни. Започвам да се притеснявам за нея с тези тъмни кръгове под очите и бледа кожа, не прилича на себе си. Новото момче отново я отведе някъде. Опитах се да ги последвам, но не можах, раните още повече горят и се налага да изчакам.
Принудих я да ми разкаже какво се случва с нея, въпреки многото й възражения, убеждавайки ме, че така ме предпазва, но аз вече знам. Не ти го споделях до сега, Принцесо, защото ме е страх. Директор Трибат каза, че ще умра от тези рани и то днес. Страх ме е и не искам да повярвам, но един и същи сън се повтаря всяка вечер. Едно същество ме убива. Няма как да избягам! Джанет се разплака, когато й го казах и започна да се извинява. Питам се дали повече се страхувам от това да умра или от това да изгубя нея, тя все пак е Равновесието и трябва да бъде пожертвана за спасението на света. Всичко е толкова объркано и не знам какво да правя! Искам всичко да беше просто сън! Новото момче е ангелът, който пази Джанет, но аз не го харесвам! Той е студен и безскрупулен. Всичко рухва пред очите ми, всичките ми представи и разбирания. Джанет ще умре, а също, а ангелът ще изчезне завинаги и никой няма да го помни, дори портрета, който нарисувах тук избледня и вече почти не се вижда! Това трябва да е някаква шега! Принцесо, как да се спася? Не искам да умра!”
Дженифер остана като поразена от прочетеното. Маргьорит не бе писала повече в дневника си. Какво се бе случило с нея и Джанет? Дали наистина бяха мъртви? Тя остана изпълнена с притеснения и съмнения. Разполагаше с толкова много информация, която не можеше да свърже и обясни. Легна си късно и дълго време продължи да мисли, а когато най-сетне успя да заспи сънят й бе обезпокоен от настойчивия глас...