автор: PapurcheMehurche

15
Джани си взе душ. Дори не си направи труда да оформи косата си. Остави я да си съхне сама. Направи се една доза водка с кока-кола и се настани пред телевизора. Нямаше никакво намерение да мръдне от мястото си за нищо на света.
Силвия и Голдън се срещнаха долу на входа.
- Е, Голдън, да видим какво прави нашата приятелка.
- Гарантирам ти, че виси пред телевизора и няма никакво намерение да дойде с нас.
- Ще намерим начин да я накараме.
Джани чу едва третото позвъняване на вратата. Така се беше загледала в някакъв идиотски латиноамерикански сериал. Отвори вратата.
- Ха така, какво правите тук? Влизайте де.
- Влизаме ние. И недей да питаш какво правим тук. Отиваме на купон, при това трите в комплект. Обличай се!
- Не ми се идва изобщо.
- Джани, престани! – Голдън я прегърна. – Всички сме имали трудни моменти. Стига си се наказвала в самота! Излез с нас, ако не ти хареса, ще си тръгнеш. Даже нямаш нужда от такси.
- Така е, нямам. От терасата на кухнята мога даже да наблюдавам какво става в заведението и как върви купонът.
- Само че този път няма да наблюдаваш, а ще участваш в купона. Хайде, обличай се!
- Добре де, Силвия. Ама няма какво да облека.
- И гола ще те вземем. Стига си се излагала! Гардеробът ти е пълен с дрехи. Отивай и се обличай!
Джани все пак прие заповедта и отиде в спалнята да се приготвя. Двете не знаеха дали да се радват все още.
- Я да те видим! Добре. Няма ли нещо да направиш с косата си?
- Ако трябва да направя нещо, то е да отида на фризьор. Знам, че видът ми е безобразен. Ама все не ми остава време, Голдън.
- Да бе. Тия ги разправяй на баба ми. Всичко е въпрос на желание, не на време.
- Момичета, след малко трябва да тръгваме! Хайде де, побързай малко!
- Само още минутка.
Джани опуши очите си в черно, сложи спирала и матирано червило в тъмнорозово. Върза косата си на висока опашка. Тоалетът й беше повече от необичаен – черен спортен панталон, ниски обувки, тъмнорозова джинсова риза. Изглеждаше добре, но адски различна. Приличаше по-скоро на момиченце, което е поело в неправилна посока. От самоуверената дама, която се раздаваше за “Бета”, нямаше и следа. Просто излъчваше нещо различно. Може би някаква тиха тъга и прикрита болка, плахост и колебание. Ако не я познаваха така добре, Голдън и Силвия щяха да решат, че Джани просто се страхува да излезе от дома си. Може и наистина да се боеше!
Влезнаха трите заедно в заведението. Мирони беше дошъл и им помаха от масата.
- Хайде, момичета. Тук са нашите места. Настанявайте се. Всеки момент ще се събере цялата група. Поне имаме късмета да си изберем къде да седнем. А, Джани, ти по-близо сядай. Трябва да те държим под око, за да не избягаш!
- Няма да бягам, обещавам!
- Много се радвам да те видя. И изглеждаш супер. Все едно идваш от ученическа екскурзия.
- Стига, Мирони. Остава да питам само дали съм била в ролята на ученичка или на учителка?
- Абе всеки ще е щастлив да си намери такава учителка, ама изглеждаш като деветокласничка с тая плитка.
Продължиха в тоя тон да си разменят шеги. Някакво крехко добро настроение беше почнало да докосва устните на Джани. Даже два-три пъти я видяха да се усмихва.
- Джани, абе един колега идва с такси насам. Звъни на мобилния ми, че шофьорът не знаел къде е заведението. Можеш ли да му обясниш?
- Да, дай го насам! Ало, чувате ли ме?
- Да.
- Къде сте сега?
- На бетонния мост.
- Добре. Продължете направо. На второто кръстовище вляво, после пак направо. Ще видите една детска градина. На 20 метра от нея е светещата табела на заведението. Ще се оправите ли?
- Да. След малко идваме. Ей, това е най-хубавият женски глас, който съм чувал досега!
Джани не отговори на забележката. Тя беше обичайна. Гласът й наистина беше нежен, секси и по детски сладък. Беше отражение на нея самата.
- Ще се оправят. Обясних им къде точно да завият.
- Благодаря ти, Джани. – Мирони се приведе към нея – Сега трябва да си почистиш ухото със спирт. Току-що говореше с човек от групата на гумените ботуши.
- Мирони, не ми се подхилвай. Не съм толкова зла. Просто си мисля, че те са хора без образование и нищо повече. И изобщо не са ми интересни. По-скоро са ми безразлични. Това е. Нищо лично срещу колегите ти.
- Само те поднасям. Ей, няма ли кой да каже едно наздраве?
Джани се беше заровила в менюто и за момент не забелязваше нищо наоколо. Вече си избра водка с портокалов сок. Но не беше гладна. Тъкмо разглеждаше салатите.
- Ей, Джан! Ехооооооооо!
- Какво, Мирони?
- Питат те нещо.
Джани видя един мъж вдясно от стола си. Погледна го въпросително.
- Да, какво има?
- Попитах мога ли да седна до Вас.
- Да, няма проблем. – Отговори му, без да обърне дори главата си в неговата посока. – И без това мястото е свободно.
- Благодаря Ви. – Мъжът седна на стола и отново се обърна към нея. – Аз съм Тед. Може ли да се запознаем?
- Джани, приятно ми е. – Подаде му ръка учтиво.
- Виждал съм Ви много пъти. Знам, че работите горе в администрацията. Аз съм началник смяна в апретурния цех.
- Така ли? Мирони каза, че е поканил някои от момчетата там.
Възнамеряваше с този коментар да приключи разговора с господина от отдел “Гумени ботуши”. Тогава го погледна за пръв път в очите. И се удави. Окъпа се от добронамерения кафяв поглед. Някаква топла вълна премина през тялото й. Джани тръсна глава и реши, че е от водката. От временното забъркване я извади Мирони.
- Джани, да ви запозная. Това е Тед, мой колега и много добър приятел.
- Вече се запознахме. – Джани се чудеше дали да си поръча нова водка или да си тръгне. – Но аз не съм го виждала.
- Ами ти кой ли изобщо виждаш напоследък! Идва сервитьорката. Хайде да поръчаме още нещица. Купонът едва сега започва!
- Да ти имам ентусиазма. – Джани му се усмихна. – Но ще се включа в поръчката.
Избра си някаква произволна салата и още една водка. Погледна крадешком мъжа до себе си. Той обясняваше нещо на сервитьорката.
- Мога ли да Ви наричам Джани?
- Естествено, това ми е името. И може да си говорим и на “ти”. Все пак сме колеги, а не делови партньори.
- За щастие. Чувам, че благодарение на Вашите, тоест на твоите усилия, поръчките в “Бета” растат лавинообразно. А и при нас в апретурата се усеща.
- Все пак това ми е работата. А и това е целта. Аз доста често минавам през апретурата, но не съм те виждала. Нов ли си?
- Не, работя тук вече три години. Сигурно не си се оглеждала особено в компанията на гумените ботуши. – Мъжът се усмихна дяволито.
- А така. Явно някой е издал любимото ми определение, – Джани се засмя – не влагам нищо лично. Просто така.
- Ами доста сме близки с Мирони. Веднъж идвахме за нещо до администрацията. Той ме доведе в твоя офис. Ти ни почерпи с бонбони, разказа някаква смешна случка, беше много добричка и любезна.
- Не помня. Наистина не помня.
- Аз пък те помня. Тогава попитах Мирони за теб и той ми каза за гумените ботуши. Запомних го. – Мъжът се усмихваше и продължаваше да я гледа топло и приятелски. – За съжаление, аз не мога да те поканя в моя офис, защото нямам такъв.
- Не е и нужно. Всеки с работата си.
- Но мога да те поканя на кафе.
- Може би. Обожавам кафето, но рядко го споделям с компания.
Замълчаха малко неловко, заслушани в разговора на масата. Голдън им разправяше как някакъв дърт лекар се опитвал да й направи преглед на очите, а поискал тя да си съблече всички дрехи преди прегледа. Всички се кискаха. Джани също се усмихна. Точно тази нейна усмивка не убягна от вниманието на Силвия.
- Охо, спящата красавица се събужда. Даже се усмихва. Наздраве, Джани!
- Ей, ей, Силвия. Не си ли чувала, че за да се събуди спящата красавица, трябва принц.
- Ами ти не им обръщаш внимание на принцовете. Не може да няма такива. Джани, след малко започва дискотеката. Ще се развихрим ли?
- Чакай де, още съм на първата водка. Пък и не помня как се танцуваше.
- Ние ще ти припомним. Не се притеснявай за това.
Джани малко по малко започваше да се отпуска и да излиза от състоянието си на лед и мрак. Усмихваше се на историите, които си разменяха на масата.
- Донесоха ми водката. Вече мога и аз да ти кажа наздраве.
- Наздраве, Тед. – При произнасянето на името му някаква тръпка пролази по цялото й тяло. – Аз основно пия водка. Много обичам след работа да се отпусна с едно питие и цигара.
- Е, аз не съм толкова голям фен на водката, а и не пуша. Какво друго обичаш да правиш след работа?
Джани се замисли. Толкова обикновен въпрос всъщност,а тя дори нямаше никакъв отговор. От доста време не помнеше и не желаеше нещата, които обичаше.
- Всъщност нямам много време. Разведена съм. Имам син в първи клас. След работа се занимавам с него – пишем домашни, преглеждаме уроци. И така.
- С кого живееш?
- Сама съм с детето. Живея на една минута от заведението, в блока, който се вижда отпред.
- Да, Мирони ми каза, че ще ме упъти момиче, което живее до заведението.
- Значи съм говорила с теб по телефона преди малко?
- Да. Още не съм ти благодарил за обясненията.
- Направи го. Благодари ми с комплимент за гласа ми.
- Не, не беше комплимент, Джани. Чиста истина.
Тя не успя да каже нищо повече. Голдън и Силвия я издърпаха от мястото й. Време било за танци. Джани затанцува с някакво необяснимо настроение. Приятелите й я гледаха и се радваха. Май идваше моментът момичето да се върне и да бъде пак същото, както преди. Да, както преди.
Часовете минаваха в танци и водка. Джани вече няколко пъти улавяше погледа на Тед върху себе си. Какво ли ще стане, ако поканя Тед при мен тази нощ? Пропъди еретичната мисъл веднага. Поизморена от танците, се върна на мястото си.
- Супер, не съм се забавлявала от сто години!
- Защо, какво ти се е случило?
- О, Тед, дълго и тъжно е за разказване. Не искам да говоря за това сега.
- Добре, извинявай. Искаш ли още водка?
- Защо не? Аз вече изгубих представа какво съм изпила, но се чувствам добре. И ми е готино.
- Това да се чува.
- Е не, това е любимата ми песен. Джордж Майкъл - Careless whisper.
- Хайде тогава да танцуваме.
Тед не дочака отговор. Просто я хвана за ръката и я заведе на дансинга. Прегърна я леко и почнаха да танцуват. Джани усещаше някаква необяснима комбинация от спокойствие и възбуда. Отпускаше се лекичко в ръцете му. Задържа погледа на очите му. Тед отмахна един кичур от разпиляната й във всички посоки коса и я притисна малко по-плътно. Танцуваха още две, три, кой знае колко песни заедно. Мълчаливо, без да отронват нито дума. Може би телата им говореха някакъв безмълвен език на желанието.
Заведе я до мястото й за ръка.
- Благодаря за танца!
- Не, Тед. Правилно е да кажем за танците. Сега е вече време да изпуша една цигара. От стоене на дансинга ще изневеря на любимия си порок.
- Изчакай ме малко, че нещо ме викат колегите.
Тед отиде до другия край на масата. Джани пушеше, беше се отпуснала. Не под влияние на танците и водката. Под влиянието на едни очи с цвят на топло кафе, които...
- Джани, някои от колегите искат да се преместим в друга дискотека. Тук затваряли след половин час. Ще дойдеш ли с нас? С мен?
- Защо пък не? Само че трябва да ме изчакате. Искам да се преоблека. Не мога в този вид да обикалям заведенията.
- Много си добре даже, но щом искаш, ще те изчакаме.
Тед се върна отново при момчетата, явно се уговаряха къде ще се ходи и как да се групират по такситата.
- Тук ли да те изчакаме? Оставаме ти, аз и Джони. Останалите вече извикаха таксита. Ще запазят места и за нас.
- Можете да се качите с мен до нас. Тук и без това затварят. Не видях къде са Голдън и Силвия.
- Те тръгнаха с колата на Мирони.
- Сметката платена ли е?
- Да, хайде да ставаме.
Докато се качат в апартамента й, тримата мълчаха. Джани отключи входната врата, светна лампата.
- Хайде, влизайте. Ще ми трябват десетина минути. Само се преобличам и съм готова.
- Добре. Ей, Джани, имаш ли нещо безалкохолно за пиене? Че май тази водка ми дойде в повече.
- Да, Джони, ей сега. Имам кока-кола и портокалов сок. Какво искаш?
- Сок.
- Тед, ти искаш ли нещо?
- Да, но не за пиене.
Джани не схвана отговора и отиде в банята. Изми грима си. Сложи си леко червило и среса косата си. Мина през хола да си вземе цигара, за да запали докато се облича. Тед беше сам.
- Къде е Джони?
- Тръгна си току-що. Каза, че му ставало зле. Прекалил е явно с алкохола.
- Случва се. Ей сега ще дойда. Само да се преоблека за минутка.
- Джани, ела си изпуши цигарата тук.
Нещо в гласа му я накара да настръхне в очакване. Не мислеше нищо и не предполагаше нищо. Седна на фотьойла до него.
- Вече бях видял, че работиш много, но не подозирах, че можеш и да се забавляваш.
- Ами, мога. Това е за първи път от много време насам. Голдън и Силвия ме изнудиха да излезна. Аз дори нямах желание да си подам носа навън. Но просто дойдоха тук и ме измъкнаха.
- Съжаляваш ли?
- Не. Беше хубава вечер. – Джани наистина го мислеше. – И не съм забравила да танцувам.
- Не си, в никакъв случай не си.
- Малко се поизморих. Ама то дотам води липсата на практика. Преди излизах доста по-често. Сега. Не знам. Не съм се забавлявала истински сигурно от години.
- Защо?
- Ами, защо. Омъжих се за грешния човек. Извън несполучливия ми брак имах детето си, следването, грижите за дома и работата си. А това изчерпва всичкото ми време.
- Къде е мъжът ти сега?
- В Испания. Разделихме се през август. Още не съм разведена, но и това ще стане с времето. А ти? Имаш ли женичка да те чака след работния ден с топла вечеря?
- Имах. Разведохме се. Не се получи.
Замълчаха. Всеки остана за миг със своите мисли и несбъднати мечти. Приповдигнатото настроение от последните часове се изпаряваше като роса, докосната от лятното слънце. Тед прекъсна паузата.
- Харесва ли ти работата в “Бета”?
- Да. Интересно е. Има голямо предизвикателство. Чувствам се пълноценна и полезна там. А и отнема всичката ми енергия. Не ми остава време да мисля за глупости.
Джани млъкна и скри лицето си в разпусната си коса. Винаги така прикриваше смущението или тъжните си очи. Тед се приближи и отметна косата й. Гледаше я жадно и нежно. Повдигна брадичката й, докато очите й се изравниха с неговите. Целуна я. Леко докосване. Само допрени устни до устни. Очакваше тя да се отдръпне. Но Джани не го направи. Затвори очи и притисна устните си в неговите по-силно. Тед я прегърна и продължи да я целува, докато докосваше косата й. Джани лекичко прокара език по устните му. Докосна лицето му с пръсти. И отново се върна на целувката. Някаква топла живителна струя се раздвижи по вените й. Още преди да осъзнае желанието си, то беше завладяло самотното й тяло. Джани лекичко го отблъсна от себе си и го хвана за ръката. Поведе го към самотната си спалня.
Тед също усети как възбудата напира в слабините му. Беше пожелал тази жена. И сега тя сама го канеше в спалнята си. Подпря я на вратата. Нежността му отстъпи на дива, едва сдържана страст. Разкъса копчетата на ризата й. Разкъса и сутиена й. Докосваше гърдите й, докато продължаваше да я целува. Не беше виждал такива гърди – големи, сочни и бели. Целуваше я все по-жадно навсякъде. Джани успя да разкопчее панталона му и да измъкне фанелката му през главата. Едва дишаше от възбуда.
- Ела, Тед, желая те!
Отметна завивките на леглото и го придърпа към себе си. Беше толкова влажна и топла, че не можеше да издържа повече. Смъкна бикините си. И отново приласка мъжа върху себе си. Обожаваше момента на първото проникване. Тед навлезе в нея леко и задържа така само миг. Джани се приповдигна и усети как пенисът му нахлу много дълбоко в нея. Мъжът започна да ускорява ритъма.
- Тед, по-силно! Да, свършвам!
Джани стенеше и хлипаше едновременно. Оргазмът й беше застрашителен, като буйна река. Изподра гърба му. Секунда по-късно отново беше готова да му се отдаде цялата. Тед навлизаше в нея все по-дълбоко. Беше лудо усещане. Не се любиха. Не. По-скоро един в друг намираха убежище за стаените си сексуални желания, за унищожителната си сексуална енергия. Тед учести дишането си и я захапа за рамото, докато свършваше миг след като тя трепереше от третия си оргазъм.
Не си казаха нищо. Заспаха така в пълно изтощение, вплетени един в друг.

На разсъмване Джани усети целувки по врата и ухото си. Тед беше буден от доста време и се чудеше какво да прави. Поддаде се на емоцията и сега не знаеше дали да си тръгне като пълен простак, докато тя спи, или да я събуди с целувки. Избра второто. Тя беше толкова беззащитна с разпиляната си коса и огромна синина от неговото ухапване на рамото. Джани се размърда. Не отвори очи. Знаеше кой е мъжът в леглото й. Не, всъщност знаеше само името му. Остави се изцяло на неговото желание. Тед покри устните и лицето й с целувки. Засмука зърното на гърдата й, после другото. Прокарваше пръсти надолу. Погали клитора й нежно. Джани леко разтвори крака, за да е свободен достъпът му. Тед се наведе и я целуна точно там, където можеше отново да я вкара в огъня от страст. Нежно изучаваше с език розовия клитор, който набъбваше от възбуда. Джани притисна главата му още веднъж, после лекичко го прикани към себе си. Вкусът му беше странен – на нея, на него, просто странен. Тед влезе в нея този път нежно и бавно. Целуваше я непрестанно. Докосваше я навсякъде, докато се движеше в нея. О, Боже! Той ме люби! Тази мисъл й предизвика невероятно сърцебиене и спазми ниско долу. Сграбчи раменете му. Свършиха едновременно. Дълъг, нежен, сладък оргазъм.
Изкъпаха се поотделно. Не знаеха какво да направят след тази нощ. Нито той, нито тя бяха подготвени за случилото се. Въпреки че беше невероятно изживяване и за двамата. Хубава вечер, приятен разговор, луд неконтролируем секс, после нежно любене...
Пиха и кафе, но почти не си размениха никакви думи. Размениха си обаче номерата на мобилните телефони за всеки случай, както се оправдаха един пред друг. След това Тед си тръгна.
Джани се изкъпа. Изпрати му следния sms: “Чувствам се изпълнена и задоволена изцяло. Благодаря ти, Тед!” После изключи мобилния си телефон и се върна в леглото. Трябваше да заспи, за да не се оплита в мисли, за които не беше подготвена.