автор: stir

Гледам нагоре в небето и зная:
на звездите за мен все им е тая.
Да се страхуваме нямаме никакъв кяр
от равнодушието на човек или звяр.
И какво ли бих отвърнал на звездите аз,
ако те ми светкаха с несподелена страст?
Щом любовта не е взаимна, момиче,
нека аз бъда този, който обича.

Въпреки, че си мисля, че ги желая,
звездите, на които все им е тая,
гледайки ги сега, не мога да кажа аз,
че изпитвам към тях непреодолима страст.
Даже всички звезди космосът да погребе,
аз ще се науча да гледам в празно небе.
Тъмната му възвишеност ще поема,
въпреки че ще отнеме малко време.