автор: tzvetcomarinov

-Имаме основателни съмнения да предполагаме, че съпругата на професора е замесена в правенето на порнофилми - каза Брадърс, избрал сполучливо най-дългата тишина в стаята.
-Така ли? - симулира учудване Ричмън, защото вътрешно не беше убеден, че трябва да го направи.
-Така - натърти над думата сержантът с увереност и самочувствие, той да е откривателят на Америка. - Много близка е с Дорис Роуд.
Агент Пол Ричмън определено не знаеше коя е Дорис и защо е довод за твърдението, но си наложи да го приеме като логично разсъждение, главно заради настоятелността на другия в стаята. Макар да не виждаше никаква връзка между правенето на видеокасети с актови кадри и теоретичните фантасмагории на професор Брукс.
Случките, които се бяха завъртяли тия дни около жената на професора, федералният включи определено в чуждия план към принуждаване професора на сътрудничество. Вместо някакво упорито тиражиране на слабовати пикантности, които едва ли ще пуснат да седнат на дългата маса на порнопазара. Забравена или умишлено изоставена бе сателитната чиния край оня склад, но видимо тежеше в полза на подобно разсъждение. И ето, господата от полицията достатъчно насериозно се вкопаваха в тия факти, за да измъкнат нещо годно по намирането на университетския преподавател.
Практиката в издирванията не страдаше и от липсата на екзотични примери. Такива, когато в името на най-здравата логика и сериозни аргументи, разследващите се втурваха с хъс и очакване в някаква посока на търсенето, докато истинската през цялото време кротува съвсем близо до тях. Мижава, хрисима и с нищо не впечатляваща ги.
Защо невидимите до сега занимания на професоршата да не са накърнили чужди интереси, а с отвличането на нейния мъж се притиска Сюзън Брукс за правене някакви отстъпки и съгласие. На преден план, отвлечен е медикът заради неговите фантазии и амбиции да създаде изкуствен човек. Ангажира се университетското ръководство, полицията и редица още други институции, докато госпожа професоршата остава в сянката. Притаена, изчакваща. С най-прекрасната възможност да обмисли и да избере правилното решение. Дали това не беше плод на излишна мнителност, но агент Ричмън никак не можеше да се отърве от загатката, дето му намигна още в първия разговор. Госпожа Брукс отговаряше на въпросите, а той така и не успя да се отърве от усещането за сухота в казаните думи. Сякаш й беше по равно еднакво, ще намерят ли професора или обратното. В последващите срещи вече имаше от сълзите, но от какво бликнаха не стана ясно. Дали госпожата не бе проумяла цялата същина на проблема или трезво прецени, че трябва да влага и чувства, ако иска да остане там някъде, под обвивката.
И сержант Брадърс очакваше признание, че той е откривателя на Америка.
-Що за птица е та Дорис Роуд? - попита скромно ангажирано агентът на ФБР.
Отсреща бяха вече съвсем на границата на търпението, горяха от желание да докажат своята версия.
-Работи в офис на друга фирма, но здравата е влязла под кожата на професоршата. Неразделни са, а като мадама си докарва и странични доходи с външността.
Това е Америка. Една държава, но всеки щат има своите закони с различно в тях отношение към правенето на евтини порнофилми. Дали от тоя храст ще изскочи заяк, агент Пол Ричмън се съмняваше, но щом се е изпречил вече пред погледа му трябва да огледа. Сержант Брадърс не случайно има стикера че той е полицаят, който се справя най-успешно с градската престъпност. На всички уточняващи въпроси, отговори като принтирана компютърна справка.
Човекът от ФБР имаше тая възможност и трябва да провери достоверността на онова, което изговори устата на сержанта. Лелката зад гишето дето е на партера потвърди, госпожа Роуд работи в техни офис Да подскаже и повечко лоялност към фирмата, деликатно помоли, ако господинът има възможност, нека я почака. И без друго работното време след малко ще свърши. Благодари, макар възрастната дама зад плота да прахоса само минута за разговор, но изгуби цяла точка по административна съобразителност. Нали можеше поне да уведоми въпросното лице за предстоящата среща. Пропускът имаше и своята положителна страна. Това му предостави възможност да наблюдава, какво ще е поведението на въпросната госпожа Роуд, когато чуе за поканата. Реакциите в тоя момент са измежду съществените подробности, особено ако разговорът, който предстои е важен.
Брадърс освен като градски топ-полицай, можеше да съперничи на фоторобота в някое състезание с неясен краен победител. Разбира се, агент Ричмън едва ли ще му го каже някога, но беше повече от категоричен. Младата дама, която идва към него е Дорис Роуд. Е, имаше покрай това и няколко подсказващи обстоятелства. Тя приближи към гишето, явно защото е повикана от там. Обърна глава, да разбере по-определено кой я търси. Върви в демонстрирано съгласие, но го изучава не по-малко старателно, отколкото се вършеше това в обратното направление.
Кавалерът е той. Отправил е поканата, трябва и да подхване пръв. Дразнеше се от навика на ония свои колеги, дето за щяло и нещяло, тикаха в лицето насреща им документи за принадлежност към институциите. Ще се опита да мине и без това.
-Госпожа Дорис Роуд? - поиска малко излишно уточнението федералният агент.
Все пак той беше говорил с жената на гишето и очакваше срещата при изходната врата.
-Да - потвърдиха му без излишни уговорки или капризи.
-Искам да поговорим, но мястото на което сме застанали ми се вижда малко неподходящо. - Ричмън се огледа повече като потвърждение на вече казаното от него, отколкото по други някакви съображения. - Моля ви, ако не възразявате, нека го направим в някое от близките заведения.
Отсреща веднага премериха полезността в предложението.
-Няма проблем, освен един. Налага ми се да разговарям с непознат и при това поканата не е тръгнала от мен.
-Права сте, госпожо, - усмихна се леко федералният. - Вече си стиснахме ръцете, нека тогава да продължим и с второто. Казвам се Пол. И тъй като разговора ни ще бъде на съвсем конкретна тема, смятам останалото около биографията ми за излишно.
-Няма богат избор. Заявили сте вече кого търсите, остава да науча и посоката на тоя разговор. Нали.
Къси изрази. Излишно любопитство никакво. Точност и деловитост. Качества, които се търсят и допадат навсякъде из бизнеса И обратното, не са чак толкова подходящи за похотливото око на видеокамерата. Ричмън се усмихна на това само вътрешно. Не беше срещал до сега на живо порноактриса, а ето какво прави самочувствието, вече опитва и с квалификации по темата, какви психологични дадености следва да притежават. Госпожата върви близо до него и сякаш още съвсем малко й трябва, да го предразположи към снизходителност в задаването на бъдещите въпроси. Не бива да влага толкова старание. Излишно е. Федералният агент го интересуваше не тя самата, а едно друго трето лице. И ще научи нещо след минути, защото след жестовете, които си размениха, може вече и ще седнат на някоя от масичките на изпречилото им се пред очите заведение.
Ричмън не бе се замислял сериозно и затова нямаше категоричен отговор по въпроса. Баровете ли се изграждат в близост до офисите или обратното, но тяхната взаимна обвързаност винаги допадаше на деловите хора.

Цветко Маринов