Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Adenium
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14036

Онлайн са:
Анонимни: 721
ХуЛитери: 0
Всичко: 721

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧетвъртата лисица
раздел: Други ...
автор: angar

И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от другата страна на блока, край една царевична нива, ловци да стрелят. Денят беше делничен, не беше ловен ден. Явно бяха бракониери. Сега ще отида, казах си, ще им се скарам и ще ги изплаша. Но кой ги знае какви са, като нищо може да ме застрелят и да ме хвърлят в царевицата.
Бягах по анцуг, под горнището на анцуга беше запасан колана ми, а на колана – пистолета. Свалих пистолета, вкарах патрон в цевта и пак си го поставих на колана. Спуснах отгоре анцуга и въобще не личи, че съм с пистолет. И затичах към ловците с пушките.
Но те са ме видели и изчезнаха. Стигнах до пътчето край царевицата, стоя край нея и се чудя какво да правя. И изведнъж чувам:
- Ей, момче, влизай в царевицата да търсиш един фазан.
И се показа бай Минчо – един от техниците на самолет, може да се каже най-запаленият и опитен ловец в полка. Лов не пропускаше. Беше безгрешен. Да не улучи дори гургулица в полет - никога!
Показаха се и другите двама, пак ловци от полка, негови приятели.
- Вие ли сте? Аз пък си казах: кои ли са тия, дето стрелят, сега ще ида хубаво да ги изплаша!
- В отпуска съм, в един часа заминавам за Пловдив при старците, - каза бай Минчо. - Искам да им занеса един заек. Ударихме един фазан и падна в царевицата, но не можем да го намерим.
И аз влязох в царевицата да търся фазана.
Но тука трябва да кажа как се ловува, по-точно как се бракониерства в царевица.
Когато житата се приберат и блоковете се оголят, ако някъде останат неизрязани стъбла от царевица, обикновено дивечът там се укрива.
И когато има вятър и сухите царевични листа непрестанно шумят, дивечът, който разчита най-много на слуха си, не те чува. Ти вървиш напряко на редовете, като показваш в реда най-напред главата си и поглеждаш само на едната страна. Ако редът не е много обрасъл с трева, видимостта е добра и виждаш дивеча, най-често заек, да стои в реда. Дръпваш си се в своя си ред и бавно, бавно се приближаваш. И поради непрестанния шум на листата дивечът не те усеща. Така можеш дотолкова да се доближиш до него, че не само с пистолет да го застреляш, но дори и да го хванеш за ушите.
И както си вървя така и търся фазана, гледам на два метра пред мене, напряко на реда, една лисица. Цялото ѝ тяло в моя ред, а главата ѝ – в другия ред.
Ръката ми отива назад на колана, свалям пистолета, дърпам ударника назад, прицелвам се в гърдите ѝ и гръмвам. Лисицата падна и започна да рита. Аз стоя и гледам, няма да се доближа, че да ме захапе. Лисицата рита, рита в реда пред мене, след което изведнъж се шмугна настрани и изчезна.
Изскочих на пътчето до царевицата. Там стояха онези тримата и се бяха изплашили.
- Какво стана, кой гръмна? - запитаха. Те не знаеха, не бяха видели и не бяха разбрали, че съм с пистолет.
- Аз стрелях по една лисица. Раних я, гледайте сигурно ще излезе, а аз ще вляза да я потърся.
И влязох отново в царевицата, и пак така оглеждам редовете. И гледам в реда ми, пак на два метра пред мене, един голям заек. Пистолетът вече е в ръката ми, пак ударника назад, прицелих се и гръмнах. Заекът подскочи сякаш не съм го улучил, но се завъртя и падна в реда точно зад мене. Грабнах го за ушите и изскочих да го дам на бай Минчо. И да им се присмея – трима души с пушки не можахте да убиете заек, а аз с пистолет ви убих. Изскочих от царевицата, но само изгледах отзад колата им – може би за да не закъснеят за влака, а може би защото много се разгърмяхме, потеглиха без да ме дочакат.
Зарових заека с трева в една бразда, на бегом се прибрах вкъщи, преоблякох се, пристигна и рейсчето и потеглихме за летището.
Бай Минчо беше заминал за Пловдив, но приятелите му бяха на работа.
- Какво стана, убихте ли на бай Минчо заек? - запитах ги.
- Не можахме, без заек си тръгна – отговориха. Дано обаче да са ме излъгали.
- Как не можахте да ме изчакате! Аз убих един и хукнах да ви го донеса, но вие бяхте потеглили.
И им разказах какво бе станало.
След края на работното време – дните все още бяха дълги, опразних куфарчето от бойната си готовност и минах през царевицата да си прибера заека. Не че ми трябваше, но защо да става зян. Реших да потърся и лисицата – сигурен бях, че е смъртно ранена и вероятно е умряла. Започнах да претърсвам царевицата по известния начин – като оглеждах редовете, и внезапно видях една сърна. Легнала в реда и преживя. Дръпнах се в своя си ред и по описания начин започнах бавно да се приближавам към нея – бавно, невидимо, като движение на часовникова стрелка. Търпение – умение.
Така изминах половината разстояние, и ми омръзна. Реших да ѝ се покажа, за да избяга. Пристъпих напред в нейния ред, бях на три-четири метра от нея. А тя ме гледа с големите си влажни очи и не ме вижда. И разбрах, че тя спи – спи с отворени очи.
Това събуди любопитството ми и отново се дръпнах в своя си ред. Продължих да се приближавам и застанах до нея – аз в единия ред, тя в другия, на половин метър един от друг.
И тук започна да ме мъчи изкушението. С един изстрел със сигурност ще я убия. Досега не съм убивал сърна, и може никога да не ми се случи. Какво да правя?
Реших – ще опра пистолета в слепоочието ѝ и ако не избяга, ще я застрелям. Бавно, с невидимо движение на ръката, издигам пистолета към главата ѝ. Издигнах го на височината на главата ѝ, на десет сантиметра от слепоочието ѝ. Оставаше само да натисна спусъка. Постоях, постоях така, и върнах ръката си. Не се реших. Викам си: още веднъж ще опра пистолета си в слепоочието ѝ, и ако и сега не избяга, вече ще я застрелям. И в тоя момент видях малкото ѝ – лежеше в следващия ред зад нея.
Пак започнах да вдигам ръката си, пак почти опрях пистолета в главата на сърната, и пак се отказах. Не мога да го направя, и това си е! Пък и защо ми е, ако я застрелям, какво да я правя – нито сме гладни, ни жадни.
И в този момент малкото изглежда ме видя. Скочи и хукна през царевицата. То беше женско. Скочи и братчето му, с пораснали вече рогца. То е лежало на две-три крачки зад него. Постоя няколко секунди, после вероятно и то ме усети и хукна след сестричката си.
А майка им? И тя се изправи. Но не разбра какво е станало, не разбра защо децата ѝ са избягали. А аз стоя като вцепенен до нея, не мърдам и не дишам. Постоя сърната така, постоя, извърна се и се близна под опашката, протегна шия да ме подуши, дори и близна копчето на куртката ми, и едва след това и тя се усети и се стрелна в посоката, в която избягаха и малките ѝ.
Стана ми весело, толкова се зарадвах, че съм се въздържал и не съм я застрелял. Взех си куфарчето със заека и се отправих към авиоградчето. И тъкмо напускам царевицата, и срещам един от сутрешните приятели на бай Минчо – отишъл вече до гарадока, взел си и пушката и идва към царевицата.
- Какво, Ангаре, да си вземеш заека ли дойде? – запита.
- Да, - казах.
- Защото и аз – каза той.
- И ти ли си убил? – запитах.
- И аз ами.
- А защо не си го дал на бай Минчо?
- А защо да му го дам?
Ой, как ми падна в очите! Аз и преди това него не си го харесвах и не го уважавах, ама сега съвсем ми падна в очите! Но той си беше пословичен мръвкар.
С него имах и един такъв случай. Една сутрин отидох на блатото за диви патици. Едва се беше разсъмнало, а и под гъстите дървета по-брега още по-трудно се виждаше. И гледам на брега, до самата вода, заспала една зеленоглава патица. Спи, пъхнала глава под крилото си.
Не може да е патица – мисля си. Преди малко съм минал край нея, не е възможно да не ме е усетила. Може би е някакво пънче, или буца кал, или треска някаква. Нали на добрия ловец всяка буца му изглежда като заек, а всеки пън – като сърна. Ако гръмна по този пън и някой разбере, има да ми се смеят.
Но колкото повече гледам, повече на заспала патица ми прилича.
Я викам си, да ѝ гръмна. И пън да е, още няма никой наоколо, никой няма да ме види. Отдръпнах се на подходящо разстояние и от направление, от което клонките да не пречат на сачмите, стрелях. Сачмите удариха в земята пред патицата и като рикошираха, отхвърлиха я на един два метра. Отидох и я взех. Беше отдавна мъртва, вцепенила се от студ. Вероятно вечерта е била ранена, излязла е на брега, свряла е човка под крилото си и смъртта я е настигнала в съня ѝ.
Което не съм го убил аз, не го вземам. Пуснах я зад себе си и продължих да очаквам началото на прелета.
В това време по пътечката се зададе въпросният ловец - и той излязъл за патици. Поздравихме се, той ме отмина, за да намери друго място, на което да застане. Тук се сетих за патицата и поисках да му разкажа за нея. Обърнах се и видях как той се наведе, грабна мъртвата патица и отмина с нея – без да запита каква е тя и защо е до мене, аз ли съм я убил.
Ловецът трябва да умее да се радва на природата. Един кълвач да види, изгрева да види, едно цвете да види – да му е достатъчно, да е доволен. Тогава и празните излети не му тежат. Но имаше и такива, които наричахме „мръвкари“ – за които най-важна беше мръвката. Тоя беше от тях.
И затова още повече се зарадвах, че сърничките бяха избягали от царевицата – ако би ги видял, този би застрелял някоя от тях.


Публикувано от viatarna на 24.03.2013 @ 23:38:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.01.2023 год. / 06:41:15 часа

добави твой текст
"Четвъртата лисица" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Четвъртата лисица
от voda на 25.03.2013 @ 05:08:37
(Профил | Изпрати бележка)
Само дето си се прицелвал в спяща сърничка, пак си виновен, да знаеш... :)


Re: Четвъртата лисица
от angar на 25.03.2013 @ 18:16:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Виновен съм, Вода! И аз сега си се чудя на това, че съм мислел да я убия.
Но много по-лесно е да си най-добър сред добрите, отколкото добър сред лоши.
В тези си разкази аз съм съвсем откровен. Разказвам всичко както е било, представям ви се какъвто съм бил, заставам пред вашия съд без да изтъквам смекчаващи вината обстоятелства и без да моля за снизхождение. Така е било, такъв съм бил и живота си не мога да върна назад.

]


Re: Четвъртата лисица
от Albatros (valerist@abv.bg) на 25.03.2013 @ 08:03:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
“Записки на ловеца” или още как Иван Сергеевич подвежда читателите от 1852 г. насам.

Често ми се е случвало да чувам интелигентни млади хора да се изпълват с негодувание, когато стане дума за лов, а още повече, когато някой иска да разправя истории за лова, вместо да се срамува в ъгъла. Предполагам затова тези, които са чели въпросния сборник на Тургенев, може да са останали озадачени от един важен момент. В тези разкази той гордо и с желание разправя за ловни кучета, коне, каручки, селски имения, най-различни странни помешчици, трепетликови гори и поля от елда, рекички и блата, водачи, ботуши, дъждове и огньове. Още повече клюки има за неповторимите сърдечни драми на селяните и кариерите на тези, които карат зимата в московските си къщи, а лятото – на село. И всичко е нормално, понякога смешно и интересно, понякога просто досадно, също както се полага на истински живи хора. Едно нещо липсва само – лов.

На пръв поглед ловът смущава и разбунва младежта. Познавам хора, които са или силно “за”, или от дъното на сърцето си “против”, но не и такива, които започвайки с желание история за лов, могат директно да я изоставят сиротна и да продължат да разказват как се поболял от любов по слугинята (секретарката?) си някой имотен дворянин (бизнесмен?), например. Защото принципно по-важни неща, често могат да бъдат забулени от страстта към нещо доста по-повърхностно. Добре ли е човек да може да контролира страстите си и да ги използва за други цели?

Тургенев станал по-известен точно с тези разкази, които е писал някъде като 30-годишен, което по съвременните представи може и да влиза в категорията млад човек. И макар да пише с плам и впечатлителност, които да потвърждават това, историите звучат по-скоро като писани от поуморен възрастен, който по случайност още гледа на света по младежки. И така при такова заглавие на сборника, на него не трябва да се гледа осъдително (“Виж го ти, безделника, животни тръгнал да убива!”), ами като свидетелство какви работи може да види човек, който се мъкне с пушка, куче и малко пари в джоба с път и без път из околията. Той е по-скоро като ловец на бисери, клондайкски златотърсач, който успява да чуе забележителни истории от първоизточниците и да ги запише, само защото е дегизиран като нещо нормално за обстановката – на ловеца винаги ще му дадат хляб, чай, сушина. Ще го подиграят, че нищо не е застрелял, и ще започнат да си откриват душите пред неудачника с подгизналите дрехи. Така по-директна версия на заглавието на сборника би могла да бъде още “Какво може да види и чуе човек, когато обикаля провинцията и се представя за ловец”.

„Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.“

Очевидно, че на теб, Ангаре, чувството за мярка не ти е дадено свише. Според мен сериалът ти от ловджийски спомени по-скоро се превръща в скучен бразилски сериал, озвучен с добруджанско право хоро в такт 7/8-и...
Туй то.
Алби


Re: Четвъртата лисица
от angar на 25.03.2013 @ 20:43:12
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Защо се опитваш да правиш паралел между моите ловни разкази и "Записки на ловеца" на Тургенев, Алби? Къде е той, къде съм аз? Той е един от тези, за които се казва, че са били съвестта на епохата си. Но и епохите ни, и характерите ни са различни! Нима би искал моите ловни разкази да приличат на неговите записки?
Моите ловни разкази и неговите „Записки на ловеца“ нямат нищо общо – темите им са различни. Аз не бих искал да си приличат, освен поради всичко друго, и поради това, че неговите "Записки на ловеца" са ми много скучни! Скучни са вероятно не само на мене. И основната причина, да бъдат скучни, е именно в това - че те не са за лов, че в тях няма лов. Заглавието на книгата му е подвеждащо.
А сега за мярката. Ако мярката не е спазена, творбата до един момент може да е интересна, после да стане отегчителна. И възможността това да се случи тук е много голяма.
Затова още като реших да подхвана тази тема, първата ми работа беше да се обърна към Музата - с горещата молба да контролира и ръководи чувството ми за мярка.
Но чувството за мярка у различните хора е различно, то може би дори е вродено. Ти смяташ, че нямам чувство за мярка; аз смятам че имам и че дори досега не ми е изневерило.
Добре е това, което го е имало в живота, да го има и в литературата. И съм приятно изненадан и доволен, че на някои беше и е интересно. Пък и защо да не е - нали разказите са за природата, за животните, за мислите и чувствата на човека. А че "един ще жали, друг ще ме проклина", е напълно естествено. Имал съм смелост, показал съм какъв съм бил, предоставил съм се да ме съдят, оплюват и пр. Възползвай се.

]


Re: Четвъртата лисица
от mariposasenelalma на 25.03.2013 @ 15:48:39
(Профил | Изпрати бележка)

Аз пък не съм съгласна с Албатрос.И с това, че не ти е дадена мярка свише.На мен ми харесват разсказите те за лова и са ми интересни.
И пак си правя моите асоциации...Как се бракониерства в царевица...
Ние, хората,особено жените,понякога толкова много говорим, че това,
което наистина искаме да кажем остава скрито някъде в " шума на листата" и може би затова понякога много бързо ни уцелват.
Но " Четвъртата лисица" ми звучи незавършено, а не пише " следва". ?
И анцуг се пише с н - анцунг, извинявай. Поздрави!


Re: Четвъртата лисица
от angar на 25.03.2013 @ 18:42:18
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря за забележката, Алма, за анцунга!
Незавършено звучи, защото и не е завършено - просто при постването съм пропуснал да допиша, че следва.
То се получи дългичко наистина, по обем като новела или кратка повест. Но когато започвах да го пиша, не знаех как ще завърши.
"Тогава краят на романа,
като в магически кристал,
не бе се още очертал",
както е било и при Пушкин в началните глави на "Евгерний Онегин".
Сега вече знам докъде ще се разпрострат и как ще завършат тези ми спомени: с още два постинга - с един за глиганите и един за сърните. Вчера ги дописах. Като този за глиганите, като по-дълъг, може да реша да го постна на два пъти.
Благодаря ти че ги четеш и за положителните отзиви, и за интересните асоциации - белег за буден и подвижен ум!

]


Re: Четвъртата лисица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 25.03.2013 @ 21:13:34
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявам се за намесата, но анцуг идва от немската дума anzug, означаваща облекло и н-то е изцяло излишно. Поздрав!

]


Re: Четвъртата лисица
от kasiana на 28.03.2013 @ 10:37:56
(Профил | Изпрати бележка)
Мила, Алма, вероятно в бързината неправилно си прибавила в думата "разказите" и едно "с":

"Аз пък не съм съгласна с Албатрос.И с това, че не ти е дадена мярка свише.На мен ми харесват разсказите те за лова и са ми интересни."

Пише се РАЗКАЗ, РАЗКАЗИ.

А думата "анцуг" Ангар е написал правилно!

Справка:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%86%D1%83%D0%B3

Поздрави:)))




]


Re: Четвъртата лисица
от kasiana на 28.03.2013 @ 10:28:08
(Профил | Изпрати бележка)
Този е един от най-вълнуващите ти мемоарни ловни разкази, Ангар!!!!!

Браво!!!

И думата "анцуг" си я написал правилно!!!

Поздрави:)))