Отишла веднъж брадвата в гората
и преди да тръгне още новината,
разнесло се, бум. Пух и тряс,
клон дебел, свлякъл се завчас.
Брадво - рекло нараненото дърво,
знам добре, че ти си сечиво
и призванието ти е да сечеш,
но трябва и дърветата да подбереш.
Ако леш ти сториш цялата гора,
вече никога не ще да е това.
Глупако, чуй какво ще ти река,
призванието ми е да сека -
брадвата в опиянението си рекла
и дървото начаса отсекла.
Това през целия ден вършила,
секла, мляла с всичката сила.
Докато привечер и накрая пън
уж стар и жалък отнавън,
на брадвата се той опънал
и мигом се тя строшила.
Грохнала, мощта й се свършила.
А без дръжка не била вече сечиво,
но за такава нямало наоколо дърво.
Цветко Маринов