автор: thebigplucky

Ако в три през нощта, непредвидено,
ми се прииска да хвана китарата и да засвиря
някаква непозната мелодия, докоснала избликнал стих,
непосветен на никого
или нещо ретро - непредизвикан рецидив от полузабравено минало
по струните пропълзи -
ще разбиеш ли в стената нещо свидно?!
Ще накараш ли изкрещялото в теб – да замълчи?!

Ако в три през нощта, инцидентно, ми се допие,
предозиран от ненаписаното ми безсилие,
а пиенето в хладилника е твърде малко – да охлади мислите ми -
ще докоснеш ли с хладни длани очите ми?!
Ще притиснеш ли ръцете ми към гърдите си?!
Ще накараш ли всичко изгарящо ме – да се взриви и да изпепели?!
Ще завържеш ли скъсаната нишка към лабиринта,
за където така безумно съм се затичал?!

Ако необмислено в три набера нечий номер, без да осъзнавам причините,
и отвсякъде протекат сълзи -
ще разбереш ли инстинкта, ръката ми задвижил?!
Ще прокълнеш ли имената, които изричам
и ще поискаш ли светът върху мен да се срине?!

... Понякога толкова те обичам, че дори не искам да ми простиш,..
но за да съм с теб – парче по парче от душата в изоставеното си тяло събирам.

И ако някога, необяснимо, в три
поискам ръката ми да подържиш -
приеми...
И не питай за нищо...
Нещо скъпо от мен непростимо се е отдалечило, отишло си е.
Преминал съм през избор трудно преодолим.
Коленичил съм - без да съм имам сили за молитва -
и не съм могъл да го прикрия...

Само ти си ми...