автор: rumpel

Застанах на еленова пътека,
проправена сред гъстия шубрак.
Тук въздухът поемаше се леко
и леко мержелееше сумрак.

Наострих слух и чух прикрити стъпки -
със грация се движеше елен.
Кошута дребна следваше го с тръпка.
Те влюбени преминаха край мен.

...Но сойкин вик проряза тишината...
Дочу се изстрел, остър като нож.
Еленът мъртъв падна на тревата,
все тъй прекрасен, в пълната си мощ.

Кошутата се спря и се огледа -
в окото й се сбираше сълза.
Суетна бе човешката победа,
която през живота пропълзя

и с удар сляп прониза красотата.
Бе нужен само някакъв куршум!

Притихна и се разрида гората,
кървяща над еленовия друм...