автор: Keri

В нашия свят има толкoва забранени неща, че ако тръгна да ги изброявам сигурно няма да ми стигне и година.
В райската градина има само едно забранено нещо, но именно то привлича интереса на Ева. Защо?
„Да ни забранят нещо значи да разпалят у нас желание за него. Да ни го дадат веднага значи да породят у нас презрение към него.“ пише Монтен в книгата си „Опити“. Но тогава защо Господ поставя тази забрана, като се има предвид, че би трябвало да знае какво ще стане? Този въпрос остава без конкретен отговор.
Да оставим Библията настрана и да се потопим в ежедневието. Сигурно няма ученик, който да не е преписвал, въпреки опасността, че може да бъде хванат в извършването на забраненото. „Удоволствието от всичко нараства успоредно със самата опасност, която трябва да ни отблъсне от него“ казва Сенека и думите му се превръщат в закон особено сега, когато имаме вечерен час. Разбира се, отвсякъде можем да чуем коментарите на учениците: „Десет часа вкъщи!? Никога!“ и на възрастните, които ни убеждават как така е по-добре за нас и как по тяхно време също е било така, без да осъзнават, че сега късното прибиране ще стане още по-желано. Може би са забравили младежките си години собствените си бунтове, защото силно се съмнявам, че не е имало такива.
Нека погледнем и през очите на любовта. Хората казват, че несподелената любов е най-дълга. Според Марциал „Любов без терзания бързо насища.“ И се получава така, че едното следва от другото. Когато любовта е несподелена има терзания и тя продължава докато не се осъществи или не срещнем друга. Едва ли, когато си чакал някого толкова дълго, му се насищаш трудно, а според мен е обратното.
Нека завърша с цитат отново от Монтен: „Нашите желания презират и отхвърлят всичко, което е под ръка, за да тичат подир това, което ни липсва.“, следователно, ако искате да забраните или поне да намалите нещо и искате забраната, ако не напълно то поне от части да се спазва, по-добре го разрешете.