автор: Rodenavlotos

Сърцето е незаловен крадец на чувства,
обичащ да прескача чужди дворове.
Превърнало е набезите си в изкуство,
а себе си в неуловим злосторник.

Пристъпва някак тихичко, на пръсти
в душата ти в потайни, нощни доби.
Смирено пред вратата се прекръства,
защото кражбата не е богоугодна.

С дебели зидове дори да се ограждаш,
то взема сънищата ти и си отива.
И няма как вината да докажеш-
„Невинен до доказване противното”.

А ти оставаш бременен с копнежи
и празен като изкорубена топола,
със мисълта- окрали са те нежно,
но сам навярно на крадеца си отворил.