Пътека от лайка в полето
цъфти като обич в сърцето,
извива към ведри балкани
и с китна усмивка ме кани
да хукна по детски след нея,
с щурците в синхрон да запея,
в росата тъги да отмия
и слънцето – с древна магия,
със своите струни лъчисти –
да опне пред мен светли писти,
в които с душа златокоса
ще тичам – щастлива и боса…
20.03.2013 г.
Илюстрация:
ПРОЛЕТ