автор: bezkomentar

Аз нямах село, двор и къща.
Бетон ме стягаше във раменете.
Растях със градския насъщен
и по асфалт си белех коленете.

Аз нямах плевня - да се скрия,
когато сторя нещо пакостливо...
...Растях, без с някой да се сбия.
Това го запишете за архива,

понеже утре може да ми щукне,
да драсна някой ред лъжовен,
че пролетта във село пукна
и цъфна вишнята във двора.

А аз, на пейката пред блока,
от скука ще броя прозорци
с клепачи от ролетни щори...

И с някоя ръждясала антена,
наместо със добрите хорица
за цъфналите вишни ще говоря...