С теб – не разполагаме с лукса – да почнем от нулата.
Много изживяно имаме заедно, много натрупано -
достатъчно за присъда... няколко пъти.
Твърде дълго сме търсили верните пътища един към друг
и твърде късно осъзнахме – къде сбъркахме.
... Твърде много признания един от друг сме изтръгнали.
С теб – отначало – нямаме шанс.
След толкова дълго отбягване... след толкова изстрадана самота.
След толкова предрешени, незавършени краища.
След толкова изписани страници
и след толкова сбъднати нереалности...
С теб – отново на чисто – едва ли би имало смисъл.
Онова, през което преминахме – не беше ли истинско?!
Да го отречем – това е единственото, което не искам.
Но докъде – така – с мен би стигнал?!
И накъде – след мен да вървиш – би поискал...