Кога натрупах толкова години?
Кога необратимо остарях?
Къде са вече вечерите сини,
където с първата любов узрях?
Къде отиде младостта безумна?
Къде отиде младия ми дух,
когато-тъй във крачката разумна,
със грижите законно се обух?
И цял живот ги нося тез обувки,
и стегнати,подгизващи дори.
Смених до днеска и различни плувки,
защото плувах в ледени води.
Сега съм бос и вече аз не плувам.
ВълнИ посрещам на самотен бряг.
И всяка сутрин изгрева целувам,
топящ сега последния ми сняг.
Покой в душата ми и днеска няма,
че тялото ми вече й тежи.
А в раницата-по размер голяма,
еднопосочния билет лежи...