автор: ladyinblack

Как света опознават непрогледни очите?
Хоризонтът е нисък. Само камък и кал.
И наивно човекът на представи разчита.
И се спъва в контури, дето сам е създал.

Как с военни престрелки свобода се доказва?
На душата костюма е погрешно скроен.
Бликат жизнени сили изпод земната пазва,
но за жадните само ще са дар съкровен.

Как ще стихнем пожара със словесни разпалки?
Всяка дума искра е, всеки спомен е дим.
Неслучайно се пазят зад дванайсет ключалки
тези тайни извечни, към които вървим.

Как сърцето обича, щом от страх е сразено,
щом дори и в прегръдка си неистово сам?
Притъмнява небето. Взема дъх просълзено.
Всеки дъжд е молитва. Всеки залез е храм.

мбб