автор: apostola

Със слънце на челото,
нагиздена с цветя,
във град и във селОто
нахлува цяла тя.

Със облаците бели
по синьото небе,
със птичите си трели
в душите ни снове.

Със чудо многоцветно
след топлия си дъжд,
поражда нещо цветно
в жената и във мъж.

Събужда в топли нОщи
и порив за любов.
Краси с любовни пощи
живота ни суров.

И всяко цвете зов е
за влюбени ръце.
Всяка дума лов е
за женското сърце.

И цялата Вселена
е цветния покров.
Земята ни зелена
прелива от любов!