автор: Shrike

Ако се върне в деня на прошката... Нима ще е по-страшно ако се върне утре, или вчера...

Това ли чувство събуди тъжната музика на душата? Очите ѝ вперени в самотата, студените длани, незнайните жълти цветя захвърлени насред пустотата...

Цветовете на втората дъга са винаги обратни. Отвъд строгите обясняния има причина да спираме и да търсим топлината.

Очите ми бели, кръвта черна. Душата - затихващ звън отвъд тишината. Намирам те без да търся пътека. Не отмина, защото има само една Маргарита. Защото само твоите очи превръщат черната пепел във лава. Не вярвам в тази жестокост.

Ще прегръщам жълтите хризантеми докато ръцете ми се превърнат в повей на вятъра. Докосвам те в мисли, далечни полети.

От въпросите очите ми изгубват сила, стопява се светлината. Събуждам се до теб. Гола. Изящна. Изваяно тяло, трептящо за ласка. Блестящо, златно, тръпнещо. Устните ти вливат в кръвта ми живот, извивки от огнено злато, ритъм в едно със сърцето ти. Ти в мен. Стонове от бгящата реалност. Настръхвам до пределност. Невъзможност, най-сладкото осезание. Твоите сокове в мен. Твоето аз изгубено в златния хаос от избухващо сладострастие. Застиваш. Преобръщане. Аз оживявам. За миг. Останките са покрити с безпричастие. Бял покров. Такъв е сънят ми.

Има само една Маргарита.

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=j4Fd6dVYBjM&feature=endscreen