Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор - получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая,
четиристъпен амфибрахий,
това от малка аз го зная.
Ако не ти харесват моите шедьоври,
бутонче там отгоре има.
И стига с тез маньоври.”
Така ме сряза мойта скъпа дружка,
насочвайки към мене поетичната си пушка.
Изхвърли ме от ложето си поетично,
Какво, че сме споделяли неща,
тъй искрено и патетично…
Сега, във този ден на прошка,
ах, как искам аз да я римувам със ……. .
17.03.2012 Любомир Николов