автор: yotovava

Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл

властелинът на страстта прибрал е
и придобил е видими контури.
Небето – седмото – е отлетяло
към далечни висини. Разтурено

е лястовичето гнездо. Тревите –
полегнали и мокри бълват думи,
които може да не чуе никой.
В езиците им зреят пълнолунни

росинките на бъдещата пролет,
трикратни обещания за още
изкачване на стръмните простори
по хребета на ягодови нощи.

Узрява тишината, есенùла
по-рано. Светлооко се разтича,
из топлите й скути се разсипват
оттенъците на едно – Обичам!

И тази приказка е като сянка,
подир която всеки порив зрим е
след допира в света на сетивата,