автор: angar

Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, и към 21 часа бях на Червения площад.
Там попаднах на концерта “Российский мер 95” – кметовете на двайсетина руски градове бяха си докарали представителните ансамбли. И от една голяма сцена на “Василевская наклонность”, зад църквата “Василий Блажени”, поздравяваха московчани.
Площадът беше препълнен с народ.
За пръв път виждах такова веселие! На сцената пееха и танцуваха, и същевременно на паважа на площада на групи пееше и танцуваше публиката. Не знаеш къде да гледаш – дали към сцената, където изпълнителите бяха отлични, или край себе си, където имаше не по-малко талантливи танцьори.
Особено в групата край мене имаше едно девойче – невисоко, белоного, с тежка, дълга до кръста, вързана на конска опашка коса; ама така танцуваше, толкова кръшно, че събра очите на публиката. Парчетата стъкло от счупени бирени бутилки (за съжаление имаше много такива по паважа), правеше на прах с ударите на токчетата си. Един арабски или индийски шейх, с чалма, така го гледаше, че ако имаше как, сигурно щеше да го купи. Разбира се имаше и много други танцуващи, но това момиче се открояваше над всички.
Но да се върнем към сцената. Когато пристигнах, на сцената бяха съставите на град Пенза – ансамбълът “Голоса России”, танцовият състав “Вензеля”, имаха и още един състав от 12 девойки - като кралици.
После един град, който се намирал на границата между три републики – Белорусия, Украйна и Молдова. И той с песни и танци чудесно се представи.
После Царское село – Пушкино. Те го бяха направили като бал от царско време. Излезе Петър Първи – поздрави народа, каза че не за себе си се е старал, а за Русия, призова и всички така да правят. Камерхерът му поиска разрешение да открие бала с мазурка, но Петър каза: “Никаква мазурка! Ще открием с това, което се харесва на публиката!”
И откриха с ламбада – четири двойки за модерни танци, полуоблечени, така красиво, блестящо играха! После и други бурни модерни танци.
После Екатерина Втора поздрави народа. "Какво е това множество тука? – започна тя. – Да не би да се е появил някой нов Емелян Пугачов, който да говори, че трябва да се провеждат избори? Или турците война са обявили? Тогава да извикаме княза Александра Суворова, …” и т. н.
Те пък откриха с мазурка. Тук краката на хубавиците, от дългите рокли, не се виждат, но затова пък може да се оцени изяществото на женските ръце.
После съставите от град Владимир! Ой, какви очарователни, какви пленителни, какви талантливи руски красавици бяха те! И какви песни пяха, и какви танци танцуваха!
Но най-пленителни ми се сториха от един град от Южна Осетия. Ансамбъл “Северяночка”! Ако има 30 цвята черно, то бялото сигурно го има в 100 цвята, и най-бялото е това, с което бяха облечени ансамбъл “Северяночка”. А какви принцеси са, а как плавно се носят, какви изящни ръце, шия, осанка – лебедите биха се самоубили от завист! И как се преобразиха същите момичета, когато се преоблякоха в многоцветните носии за следващите танци.
Аз все едно, не запомних всички, които пяха и танцуваха. Но особено впечатляващи бяха казачок и другите руски танци. Какво майсторство, какви бързи стъпки, какви перемятания и носене по сцената от мъжете! А жените с тези широки рокли и поли, като се завъртят, като открият стройните си и бели като порцелан от най-висша проба крака, прикрити все пак в най-горната част на бедрата от къса тясна фуста.
Ако е вярно, че по времето на Пушкин в Русия едва ли можело да се намерят два чифта съвършени стройни женски крака, то аз мога да кажа, че само тази вечер, само на тази сцена и само за краткото време, през което аз гледах, на тази сцена танцуваха десетки чифтове великолепни, съвършени женски крака. И не само краката на тези жени бяха хубави, но и телата, и лицата, и ръцете, и шиите, и гласовете, и душите.
Накрая белоруската група “Песняри” изпя пет-шест песни – много хубави, и всички бяха танцувални, и публиката масово танцуваше. Повечето мелодии бяха за обща игра. Но засвириха и бавен танц, танго, и хората се хванаха по двойки.
До мен стояха двама младежи и три момичета. И двамата младежи поканиха двете момичета, а третото, най-мъничкото, остана самò. И понеже наоколо всички танцуваха, и нямаше кой да го покани, поканих го аз. От Москва ли е – да! Как се казва – Марина (а предната песен беше за белоруското момиче Марина, великолепна танцова мелодия, която повечето от народа знаеше и танцувайки, си я припяваше). На колко е години – на 15!
Никога друг път не съм танцувал с толкова младо момиче! А то милото, така ме прегърна, че трябваше и аз с две ръце да го хвана през кръстчето; а сърчицето му така бие, че през крехкото му телце се усеща и през гърба. “Като на птиче във капан, тупти под неговата длан!” – припомних си стиха от “Карнобатска повест”.
Концертът свърши след полунощ. Беше великолепен! Наистина, “не оскудела земля русская талантами”!