Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 151
ХуЛитери: 8
Всичко: 159

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: Albatros
:: zika
:: CheGuevara
:: mitkoeapostolov
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтарият бележник е като млада памет
раздел: Други ...
автор: angar

Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, и към 21 часа бях на Червения площад.
Там попаднах на концерта “Российский мер 95” – кметовете на двайсетина руски градове бяха си докарали представителните ансамбли. И от една голяма сцена на “Василевская наклонность”, зад църквата “Василий Блажени”, поздравяваха московчани.
Площадът беше препълнен с народ.
За пръв път виждах такова веселие! На сцената пееха и танцуваха, и същевременно на паважа на площада на групи пееше и танцуваше публиката. Не знаеш къде да гледаш – дали към сцената, където изпълнителите бяха отлични, или край себе си, където имаше не по-малко талантливи танцьори.
Особено в групата край мене имаше едно девойче – невисоко, белоного, с тежка, дълга до кръста, вързана на конска опашка коса; ама така танцуваше, толкова кръшно, че събра очите на публиката. Парчетата стъкло от счупени бирени бутилки (за съжаление имаше много такива по паважа), правеше на прах с ударите на токчетата си. Един арабски или индийски шейх, с чалма, така го гледаше, че ако имаше как, сигурно щеше да го купи. Разбира се имаше и много други танцуващи, но това момиче се открояваше над всички.
Но да се върнем към сцената. Когато пристигнах, на сцената бяха съставите на град Пенза – ансамбълът “Голоса России”, танцовият състав “Вензеля”, имаха и още един състав от 12 девойки - като кралици.
После един град, който се намирал на границата между три републики – Белорусия, Украйна и Молдова. И той с песни и танци чудесно се представи.
После Царское село – Пушкино. Те го бяха направили като бал от царско време. Излезе Петър Първи – поздрави народа, каза че не за себе си се е старал, а за Русия, призова и всички така да правят. Камерхерът му поиска разрешение да открие бала с мазурка, но Петър каза: “Никаква мазурка! Ще открием с това, което се харесва на публиката!”
И откриха с ламбада – четири двойки за модерни танци, полуоблечени, така красиво, блестящо играха! После и други бурни модерни танци.
После Екатерина Втора поздрави народа. "Какво е това множество тука? – започна тя. – Да не би да се е появил някой нов Емелян Пугачов, който да говори, че трябва да се провеждат избори? Или турците война са обявили? Тогава да извикаме княза Александра Суворова, …” и т. н.
Те пък откриха с мазурка. Тук краката на хубавиците, от дългите рокли, не се виждат, но затова пък може да се оцени изяществото на женските ръце.
После съставите от град Владимир! Ой, какви очарователни, какви пленителни, какви талантливи руски красавици бяха те! И какви песни пяха, и какви танци танцуваха!
Но най-пленителни ми се сториха от един град от Южна Осетия. Ансамбъл “Северяночка”! Ако има 30 цвята черно, то бялото сигурно го има в 100 цвята, и най-бялото е това, с което бяха облечени ансамбъл “Северяночка”. А какви принцеси са, а как плавно се носят, какви изящни ръце, шия, осанка – лебедите биха се самоубили от завист! И как се преобразиха същите момичета, когато се преоблякоха в многоцветните носии за следващите танци.
Аз все едно, не запомних всички, които пяха и танцуваха. Но особено впечатляващи бяха казачок и другите руски танци. Какво майсторство, какви бързи стъпки, какви перемятания и носене по сцената от мъжете! А жените с тези широки рокли и поли, като се завъртят, като открият стройните си и бели като порцелан от най-висша проба крака, прикрити все пак в най-горната част на бедрата от къса тясна фуста.
Ако е вярно, че по времето на Пушкин в Русия едва ли можело да се намерят два чифта съвършени стройни женски крака, то аз мога да кажа, че само тази вечер, само на тази сцена и само за краткото време, през което аз гледах, на тази сцена танцуваха десетки чифтове великолепни, съвършени женски крака. И не само краката на тези жени бяха хубави, но и телата, и лицата, и ръцете, и шиите, и гласовете, и душите.
Накрая белоруската група “Песняри” изпя пет-шест песни – много хубави, и всички бяха танцувални, и публиката масово танцуваше. Повечето мелодии бяха за обща игра. Но засвириха и бавен танц, танго, и хората се хванаха по двойки.
До мен стояха двама младежи и три момичета. И двамата младежи поканиха двете момичета, а третото, най-мъничкото, остана самò. И понеже наоколо всички танцуваха, и нямаше кой да го покани, поканих го аз. От Москва ли е – да! Как се казва – Марина (а предната песен беше за белоруското момиче Марина, великолепна танцова мелодия, която повечето от народа знаеше и танцувайки, си я припяваше). На колко е години – на 15!
Никога друг път не съм танцувал с толкова младо момиче! А то милото, така ме прегърна, че трябваше и аз с две ръце да го хвана през кръстчето; а сърчицето му така бие, че през крехкото му телце се усеща и през гърба. “Като на птиче във капан, тупти под неговата длан!” – припомних си стиха от “Карнобатска повест”.
Концертът свърши след полунощ. Беше великолепен! Наистина, “не оскудела земля русская талантами”!


Публикувано от hixxtam на 16.03.2013 @ 20:53:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
411 четения | оценка 5

показвания 18053
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Старият бележник е като млада памет" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Старият бележник е като млада памет
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 16.03.2013 @ 21:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
Голяма е Русия и големи таланти има. Много интересно е да станеш свидетел на такъв хубав концерт!


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 09:15:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Женя!
Предполагах, че този текст ще се харесва на приятелите на Русия; радвам се, че и ти си от тях. Ако го прочете някой русофоб, вероятно няма да му хареса.

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 16.03.2013 @ 21:21:33
(Профил | Изпрати бележка)
За пръв път се срещам с таланта ти на прозаик и малко е да се каже, че останах доволна, Ангаре!


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 14:26:47
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти че си прочела, Румпел!
Но прозаикът трябва да има някои качества, които аз нямам, и особено две от тях - трудолюбие и търпение.
И това тук не е разказ; това са някакви бележчици, които като съм се завърнал, преди да заспя, съм си надраскал в една тетрадка.
Впрочем, опитвал съм и нещо в проза - "Спомени за баща ми", "Димката", "Как си издадох книжката". Но и те нямат смисъла на литература, а са само като съхранени спомени.

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от anonimapokrifoff на 16.03.2013 @ 21:35:41
(Профил | Изпрати бележка)
Потопих се в атмосферата, хареса ми.


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 14:34:29
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Аноним! Радвам се че ти е харесало!
Сам аз много приятно се изненадах, като си го открих записано.
Никога не съм си водил дневник, за мене това вече няма смисъл, изпуснал съм влака. Но това, което препоръчам на по-младите, е да намират време да записват какво им се случва. Едва ли мога да го кажа по-добре от Шекспир:

"Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща някога - след дни.

Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!"

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от kasiana на 16.03.2013 @ 22:20:36
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо!!!
Поздрави!!!


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 14:35:40
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Каси!

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от sineva на 17.03.2013 @ 08:58:47
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина много колоритно описание! Просто четеш, и искаш да не свършва. Сякаш съм била там. Поздравления, Ангар!За всичко, което решиш да пишеш, се получава, и то много добре! Хубава неделя, Ангар!:)


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 16:27:47
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Хубави дни и на тебе, Синева! Благодаря ти за коментара - твоите коментари винаги са били и са най-ласкавите!
И стиховете ти са от най-нежните!

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 17.03.2013 @ 12:02:24
(Профил | Изпрати бележка)
Направо ти завиждам.
Благородно де.
Като бях в Москва
Червеният площад бе празен и
някак тъжен въпреки пред новогодишната окраска/и окраса/.


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 16:41:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Звездокрил.
Тогава бях на курс в руската военна академия. Времето ни беше толкова плътно запълнено със занятия, че малко време имахме за друго.
В обикновени дни Червеният площад наистина е пуст.
Но на 9 май вечерта наблюдавахме зарята в чест на деня на Победата - от мостовете над Москва-река, та зданията да не пречат на обзора. А на 10 май през деня на Червения площад беше голям празник - с много народ, с много сцени, с много музика и с много танци. Празник почти като този, който тук съм описал. Но никакви конкретни спомени не са ми останали.

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от secret_rose на 17.03.2013 @ 12:07:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
И аз прочетох с удоволствие :)


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 17.03.2013 @ 16:46:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Привет, Розичке!
Толкова се радвам, че си била на страничката ми!
А още повече, ако текстът наистина не те е отегчил.
А защо - защото освен че те чувствам дружка, и много те уважавам и като човек, и като поет и като белетрист!

]


Re: Старият бележник е като млада памет
от libra на 17.03.2013 @ 15:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
бих искала и аз да съм там :)
поздрав за текста:)


Re: Старият бележник е като млада памет
от angar на 18.03.2013 @ 13:03:22
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Поздрав и за тебе, Либра!
Не съжалявай, че не си била там - вярвам че и където си била ти, ти е било много хубаво!

]