През иглени уши преминах,
през ситото на всички дни...
Живота на бегом изминах-
не казах никога "Седни!"
Вървях по пътищата прашни,
преминах през мъгли и скреж.
И дните си броя сегашни-
от късче хляб и въздух свеж.
От мириса на цвят през юли
до дъхавите ни липи,
сънувах аз узрели дюли
и виждах слънце да кипи.
Споходи ме късмет от Тото
и кацна пиленце на ръб.
Отрони се сълза в окото
и радвах се в живота скъп.
Сега душата ми е птица-
ще литне тя със моя кръст.
А аз-в затворена зеница,
ще се превърна в шепа пръст...