На М.
Отдавна двамата вървим
по пътя очовечен.
И мъките на две делим
във миг-живот наречен.
А радостите,що са в нас,
ги трупаме за двама.
И търсим своя житен клас
в житейската ни слама.
В огнището на бял комин
живота ни изгаря.
Така в един и по един
изгубваме другаря.
Но в този син небесен свод,
щом хлопне ни резето,
от огъня остава плод-
кръвта ни във детето.